Не съди другите. Не знаеш какво става в душата им…
илюстрация: aytepignosi.com
Съдим другите, защото обвиняваме за тяхното поведение характера им, а оправдаваме себе си с обстоятелствата и трудностите около нас…
През последния месец прочетох мемоарите на две значими личности и си припомних нещо, което сме склонни да забравяме: животът на хората е много по-сложен, отколкото изглежда на страничния наблюдател…
Грешката на фундаменталното окачествяване е психологически феномен, който се изразява в склонността на човека да вижда причините за действията на другите в техния характер, а не в обстоятелствата, докато съдейки собственото си поведение, отчита и влиянието на средата. Когато нечий мобилен телефон иззвъни в кинозалата, то е защото собственикът му без съмнение е простак, на когото не му пука за останалите. Но когато иззвъни нашият, ние знаем, че не сме го изключили, за да имаме постоянна връзка с детегледачката у дома.
Опитвах се да не съдя другите прекалено строго, особено при първа и втора среща. Поведението им можеше да не се дължи на трайни черти в характера, а на влиянието на обстоятелствата. Толерантността беше за мен проявление на щедростта…
В писмо до свой приятел американската писателка Фланъри О’Конър формулира тази препоръка по друг начин: „Във възрастта между петнайсет и осемнайсет години човек е много чувствителен към греховете на другите, знам това от личен опит. На тази възраст не търсиш скрити мотиви. Признак на зрелост е да не се възмущаваш, а да се опитваш да намериш обяснение, проявявайки великодушие.“ „Да намираш обяснения, проявявайки великодушие“ – това беше още по-сполучлив израз на правилото: „Не съди прекалено строго хората.“
Проект щастие – Гретхен Рубин, gretchenrubin.com
Издателство: Хермес, hermesbooks.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Ти си съвършен… с всичките си несъвършенства! (Другите – също!)
