Александър Грин: Корабът с алените платна

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Любими цитати от любими книги | 0 Коментара
снимка: allswalls.com

снимка: allswalls.com

Избрани цитати от „Корабът с алените платна“. Когато се страхувате да повярвате прочетете историята на Асол и Грей.

Разбрах една обикновена истина. Тя се състои в това — да правиш със соствените си ръце така наречените чудеса. Когато за някой човек е най-важното да получи петаче, което е най-скъпото нещо за него, лесно е да му дадеш това петаче, но когато душата крие в себе си зърното на пламенното растение — на чудото, ако си в състояние, направи му това чудо. И ти, и той ще имате нови души. Когато началникът на затвора сам пусне затворника, когато милиардерът подари вила, оперетна певица и сейф на писаря си, а жокеят задържи коня си поне веднъж за сметка на друг, комуто не върви, тогава всички ще разберат колко е приятно това, колко е неизразимо чудесно. Но има и други не по-малки чудеса: усмивката, веселбата, прошката и казаната навреме нужна дума. Да владееш това, значи да владееш всичко.

Изобщо през всичките тези дни духовното му зрение бе на оная щастлива висота, от която ясно забелязваше всички намеци и подсказвания на действителността.

Той бе чел някъде, че може, макар и неясно, да разбереш човека, ако си въобразиш, че ти си този човек, и прекопираш израза на лицето му.

Тя влезе бързо и без шум, спря се пред него мълчаливо, като почти го изплаши със светналия си, възбуден поглед. Сякаш се бе открило второто й лице — онова истинско лице на човека, за което обикновено говорят само очите

Вие, както и повечето от вас, слушате гласа на всички прости истини през дебелото стъкло на живота; те викат, но вие не ги чувате. Аз правя онова, което съществува като старинно понятие за прекрасно, несбъднато и което е възможно и осъществимо също както разходка извън града.

Той бе постъпил не като тях, бе постъпил внушително, непонятно и така се беше поставил над другите, с една дума — бе направил онова, което не прощават.

„Кажи, защо не ни обичат?“ — „Ех, Асол — казваше Лонгрен, — нима те умеят да обичат? Трябва да умееш да обичаш, а точно това те не могат.“ — „Какво значи да умееш?“ — „Ето това!“ Той вземаше момиченцето на ръце и силно го целуваше по тъжните му, притворени от нежно удоволствие очи.

Да допуснем, че „рай“ означава щастие. Но поставим ли въпроса така, всяко щастие загубва половината от своите блестящи перца, щом щастливецът се попита искрено: рай ли е това?

Ето го рая!… Той е у мен, виждаш ли го? — Грей се засмя тихо и разтвори малката си ръка. Нежната му, но с твърди очертания длан се озари от слънцето, момчето сви пръстите си в юмрук. — Ето го, тук е!

Във Ванкувър Грей бе застигнат от едно писмо на майка си, което беше пълно със сълзи и страх. Той й отговори така: „Зная. Но ако ти би могла да виждаш като мен — погледни с моите очи. Ако би могла да слушаш като мен — допри ухото си до раковината и ще чуеш в нея вечния шум на вълните. Ако би могла да обичаш като мен всичко, освен любовта и чека в твоето писмо аз бих намерил и усмивка.

Сега децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат и никога няма да започнат да живеят.

Морето и любовта не търпят педанти.

Тя умееше и обичаше да чете, но и в книгите четеше предимно между редовете, както и живееше. Инстинктивно, със своеобразното си вдъхновение на всяка крачка правеше множество ефирно тънки открития — неизразими, но важни, както чистотата и топлината. Понякога — и това продължаваше дни наред — тя сякаш се прераждаше; физическото съпротивление на живота пресекваше както тишина под удара на лъка и всичко, с което живееше, което виждаше и което я заобикаляше, ставаше дантела от тайни в образа на всекидневието.

Друг път, когато размишляваше над всичко това, тя искрено се удивяваше на себе си и не вярваше, че вярва, с усмивка прощаваше на морето и се връщаше към действителността.

Ние слушаме и разбираме речта на хората, но повторим ли казаното, тогава го разбираме още един път с друго, ново значение.

Има и по-големи чудеса: усмивка, радост, прошка, и навреме казаната точна дума. Ако притежавате това – притежавате всичко.

 

Корабът с алените платна- Александър Грин

Издателство: Народна култура

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Сподели мнението си