Да не губим вяра! Точното когато най-много имаме нужда от подкрепа, Бог ни я праща…
снимка: Pexels.com
Ако се чувствате в безизходица, единственото, което може да направите, за да си помогнете, е да повярвате отново.
Колко от нас се доверяват наистина на интуицията си? Или пък на колко от нас им е трудно да повярват и да се доверят? Скъпи мои, единственото нещо, което ви разделя от Божия ум, е дуализмът, който сами сте създали за вашата инкарнация тук. Когато се протегнете и се доверите на онази част от вашия дух, която живее над вас, използвате новите дарове на Бог в тази Нова епоха.
Липсващият мост
Хенри бил на път и напредвал бързо. Пътувал към отсрещната страна на долината и тъй като бил много просветлен човек, помолил Бог да сътвори това пътуване заедно с него. Интуитивно знаел, че това действие е правилно и уместно за него, затова го предприел. Вървял по пътя, но ето, че се натъкнал на съвсем реален проблем: някога на пътя имало мост към отсрещната страна на долината, който от известно време липсвал. Но Хенри продължил напред, макар да бил съвсем наясно, че мост няма.
Виждате ли, Хенри бил в процеса на създаване на чудото на доверието по отношение на своето бъдеще и се бил посветил на процеса на вярата.
Да не се е побъркал? Какво би помислил всеки нормален човек в подобен момент? Човешкият ум прави предположения: „Мостът го няма, следователно ще загина.“; „Мостът не може да бъде възстановен толкова бързо – нямаше го, когато снощи минах оттук! Значи и тази вечер няма да има мост.“
Предположението е, че човек очаква мостът да бъде същият както преди, съграден от други хора със стомана и бетон, на старото си място. „Колата ми няма как да премине, ако няма мост“, казва човекът.
Хенри, от друга страна, се опитвал за първи път в живота си да сътвори своето бъдеще с новите дарове на Бог в Новата епоха. Бил научил, че вече не е жертва на живота или заобикалящите го обстоятелства – включително липсващия мост – и напредвал по начин, който щял да го отведе на места, където никога не бил стъпвал или на които преди се страхувал да отиде. Хенри за първи път се доверявал на Бог!
Пътувал смело напред и оглеждал зейналата пропаст, където по-рано се намирал мостът. Каква била тайната на Хенри, непозната на повечето хора? Ето предупрежденията на вярата в тази Нова епоха:
(1) Не мисли като човек по отношение на Божиите неща! Мисли както би мислил Бог. Случват се толкова много неща, за които ти нямаш представа, когато Бог съ-творява заедно с теб, за да направи големи промени в живота ти. Нещата, които изглеждат съвършено невъзможни, ще направят неизброими завои, за да станат твоя действителност.
(2) Не прави продиктувани от страха промени в движение! Виждаш ли, ако мислиш като човек, първото, което ще създадеш, ще бъде страх. Интелектът ти ще работи срещу теб при тези обстоятелства, крещейки в ушите ти да свърнеш вляво или вдясно от пътя -и да хукнеш към моста, който го няма. Може да предпочетеш да спреш въобще и да изоставиш пътуването си заради желязната хватка на страха около сърцето ти.
(3) Поеми отговорността за пътуването! Слушай внимателно, понеже това е важно качество. Ако мислиш като човек и се страхуваш като човек, няма да имаш вяра и ще обвиняваш Бог за всичко, което ти се вижда като негативна ситуация. „Ето ме на пътя, устремен към моята гибел! Господи, ти ме измами! Господи, ти ме предаде! Със сигурност ще се пребия в пропастта, която зее под мен!“ Въображението ти ще заработи на бързи обороти, за да те убеди, че не можеш нищо да промениш – такъв е дуализмът, с който сте се въоръжили за престоя си на Земята.
Ако поемете отговорността за пътуването, тогава Бог нищо не може да „ви направи“. Вие сте част от Бог! Вие съ-творявате на пътя, мислейки както мисли Бог: без да се страхувате, убедени, че на мястото на някогашния мост ще има нещо друго, което да го замести, без да предполагате какво точно.
Докато пътувал през долината, Хенри изведнъж видял точно това, което очаквал – мост все още нямало. Хората не биха могли да го съградят за един ден и Хенри знаел това. Изплашил се. Това бил последният миг, часът на неговото изпитание, но знаете ли какво още видял Хенри? На пътя стояли хора, които ръкомахали и му сочели завой към място, където никога не бил минавал – и не след дълго в далечината се очертал чисто нов мост – мост, който бил строен цяла година! Този мост се изграждал много преди Хенри да се помоли за него или да стане необходим! Освен това бил по-широк, отколкото той очаквал. Бил снабден с лампи, които да го осветяват нощем, и превел безопасно Хенри до отсрещната страна на долината. Бил построен далеч от погледа и се разкрил една сега – когато бил най-необходим.
Хенри спрял колата си от другата страна на долината и изпълнил кратка церемония. Благодарил на Бог за силата на съ-творяването, а Бог откликнал, като благодарил на Хенри за това, че е повишил вибрацията си – и тази на планетата – като повярвал в „реалността на невидимото“.
Притчите на Креон – Лий Каръл, kryon.com/Leebio.html
Издателство: Аратрон, aratron.org
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Един въпрос за Бог и вярата и един отговор, който обезсмисля всички въпроси
Желанията ни се материализират само ако има силна вяра в тяхното осъществяване
Паулу Коелю: Вселената винаги е на наша страна, когато се борим за мечтите си
