Очакването на щастието, което ще дойде „утре“, ни пречи да сме щастливи днес

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: thebalance.com

снимка: thebalance.com

Казваме си, че постигането на една или друга цел ще ни дарят с щастие. Утре. А за да сме щастливи утре, трябва да бъдем щастливи днес. Да осъзнаем, че сме щастливи днес…

Докато работех или вършех по принуда нетолкова приятни неща, свързани с изпълнението на ежедневните задачи, си напомнях резолюцията си от по-рано: „Наслаждавай се на мига!“. Като писател с богато въображение, често си представях щастливото бъдеще, което ме очаква: „Когато одобрят ръкописа ми…“ или „Когато книгата ми излезе…“.

В книгата си „По-щастлив“ израелският писател и психолог Тал бен-Шахар описва феномена „самозаблуда за постигането“ – вярването, че когато постигнеш своята цел, ще бъдеш щастлив. Самозаблудата за постигането е илюзия, защото очакваш постигането на целта да ти донесе щастие, но очакванията ти остават неоправдани.

Преди всичко, докато си се стремил към целта, ти си очаквал постигането й и самото очакване е било част от твоето щастие. Освен това – постигането води до повече работа и отговорности. Само в редки случаи постигането на някаква цел (различна от спечелването на награда) носи непомрачена от следващи грижи радост. Раждането на бебе. Повишението в службата. Купуването на къща. Стремим се към тези цели, но когато ги постигнем, преживяваме емоции, които са по-различни от чисто щастие. И разбира се, след като постигнем една цел, неизменно се насочваме към друга, още по-предизвикателна. Издаването на първата книга означава, че е време да се започне работа по втората. Още един връх за покоряване. Затова при справянето с предизвикателства ние се радваме на „усещането за израстване“, на постепенния прогрес към целта в настоящия момент. Непоетичното наименование на този мощен източник на щастие е „положителен афект преди постигане на целта“.

Когато се унасях в мечти за щастието, което бих изпитала при постигането на определена цел, аз си напомнях резолюцията „Наслаждавай се на мига“. Ако се наслаждавах на настоящето, нямаше нужда да се осланям на щастието, което ме очакваше в бъдещето. Проумях, че не трябваше да го очаквам, то беше в сегашния момент. Това беше още една причина да изпитвам радост от работата си. Ако човек не върши нещо с удоволствие и не изпитва удовлетворение след това, неуспехът е особено болезнен. Но да правиш това, което обичаш, само по себе си е награда…

Но наличието на такъв феномен като самозаблудата за постигане не означава, че преследването на цели не е път към щастието. Напротив. Целта е необходимост, също както пътят към нея. Фридрих Ницше обяснява много добре защо: „Краят на мелодията не е нейната цел, но въпреки това, ако мелодията не достигне своя край, тя не ще постигне и целта си. Приемете това иносказателно“…

 

Проект щастие – Гретхен Рубин, gretchenrubin.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Да живееш в мига

Дийпак Чопра: За да създадеш бъдещето, трябва да присъстваш в настоящето

Сами създаваме щастието си. Всеки ден. Във всеки един момент

Сподели мнението си