Kaкво научих от едно малко, но много мъдро мече…
илюстрация: wallpapercave.com
Детските книжки са тези, в които се крие най-много чистота, най-много истина и най-много надежда! Те са най-голямото богатство и неслучайно възрастните често ги хващат в ръцете си, защото именно детските четива ги връщат към онези безгрижни и изпълнени с топлина години. Може би този поглед назад във времето стопля сърцата им през студените и мрачни дни…Не знам каква е причината, но колкото повече пораствам, толкова повече детски книжки започвам да чета! Една от любимите ми е „Мечо Пух“ и днес искам да споделя няколко любими мои цитата от хубавата детска наслада, от невероятното богатство – книжката!
– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.
Любовта не може да се опише с думи. Колкото и богат да е езикът, колкото и богат речник да имат хората, любовта е неописуема… И единственият начин да я разбереш, е да я изпиташ!
– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!
Когато нещо в живота ни се промени, ние моментално започваме да мислим за лошите последици от промяната. Заслепени от недостатъците, забравяме да видим плюсовете и не приемаме новото хубаво нещо, което се е появило в живота ни! Важно е да можем да откриваме красотата в детайла, за да бъдем истински щастливи!
Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.
Не знам дали е така при пчелите, но съм убедена, че е така при хората. Интересно как понякога си слагаме розовите очила, бягаме от действителността и виждаме всичко от хубавата му страна. Звучи идеално, но не е съвсем. Защото хората са заслепени от сивотата на ежедневието и са забравили какво означават думите мечти, цвят, живот. Общувайте с хора, които умеят да оценяват красотата! И нека имайте една на ум – не може да се харесате на всички!
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
Трябва да се движим! Напред и нагоре! И колкото повече се движим, с толкова повече хора и истории ще се срещнем, толкова повече предизвикателства ще се появяват пред нас, а предизвикателствата означават цели, целите – възможности, възможностите са реализация, а тя е успех! Така се изграждат великите личности, защото всеки има уникалната възможност да промени света, вървейки по своя собствен път и вярвайки в себе си.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
Много малко са хората, които биха останали до теб и в трудните, не само в леките моменти! Но именно това са хората, които си струват!
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
Напълно сигурна съм, че всеки има до себе си поне един човек, който би му казал тези думи. За някой това е любимият човек, за други – мама, за трети – приятел, но който и да е този някой – пазете го, защото той е вашият ангел и вашият дар от Бог!
Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?
Изгубихме важните неща в живота и ги заменихме с материални предмети. Изгубихме любовта и уважението, надеждата и дори усмивките, на тяхно място поставихме вази, таблети, плюшени сърчица и т.н… Нека подарим усмивка, поне днес, на хората, които обичаме, защото аз съм сигурна, че дълбоко в себе си не сме забравили важните неща и че вярваме в истинското!
Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!…
Мечо Пух – Алън Милн
Издателство: Труд, trud.cc
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Най-важното, на което ме научи Пипи
„Малкият принц“ или какво научих за живота и за себе си…
За детските книжки и тяхната забравена мъдрост. За нашата забравена сила…