Дори да загубите усещането си за любовта, няма как да загубите самата любов. Защото Любовта – това сме ние…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Обичай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Колкото повече се концентрираме върху нещо, толкова повече то бяга от нас.  Затова -Обичайте без да слагате рамки.

Усещали ли сте някога, че колкото повече търсите любовта, толкова повече тя ви се изплъзва? Или че ставате неуверени, когато търсите одобрение? Ако сте го изпитвали, за това си има причина. И причината е, че стремежът към любов и одобрение е сигурен начин човек да изгуби усещане и за двете. Може да загубите усещането си за любов, но не и самата любов. Любовта – това сме ние. 

И ако любовта сме самите ние, защо се стремим към нея така упорито и често с печални резултати? Причината е в онова, което мислим. Мислите, в които вярваме, и които не са истина.

Какво мислим, когато се стремим към любов, одобрение и оценяване? Мислим си, че любовта и одобрението на другите са ключът към всичко добро на този свят. Мислим си, че стремежът към романтика ще ни донесе любов, секс, дълготрайна близост, брак, семейство. Вярваме, че страданието да впечатлим обществото – да спечелим възхищението на правилните хора, е най-доброто, което можем да направим, за да получим слава, благосъстояние, удовлетворение.

И че ако търсенето ни се увенчае с успех, ще се почувстваме като вкъщи – в безопасност, на топло и ще бъдем оценени. А ако се провалим? Ще скитаме бездомни на студа, изгубени в тълпата, незабелязани, самотни и забравени. Ако залагаме на това, нищо чудно, че търсенето понякога изглежда страховито и уморително. Нищо чудно, че един комплимент може да направи деня прекрасен, а една остра дума да го срине.

Големите, примитивните страхове рядко изплуват на повърхността. Малцина живеят с мисълта, че всеки момент ще хлътнат сред пукнатините на обществото и ще изчезнат. Вместо това по цял ден изникват хиляди тревожни мисли: „Забелязаха ли ме?“, „Защо тя не се усмихна?“, „Направих ли добро впечатление?“, „Защо той не ми се обажда?“, „Добре ли изглеждам?“, „Трябваше ли да казвам това?“ и др.

Това е постоянно самонаблюдение, за да разберем дали печелим, или губим, като залагаме на голямото одобрение. Тези редки съмнения рядко се забелязват или подлагат на съмнение, но въпреки това задвижват стотици стратегии за спечелване на благоразположение и възхищение, или просто да бъдем угодни някому. Неизказаното ви схващане е, че ако хората не ви одобряват, се чувствате безполезни и нищожни.

Иронията е, че в борбата за спечелване на любов и одобрение става още по-трудно да ги почувстваме истински. Хората, в които търсенето на одобрение е дълбоко вкоренено, не осъзнават, че са обичани и подкрепяни не заради, а въпреки усилията си. И колкото по-упорито се стремят към него, толкова по-малко ги забелязват.

 

Нуждая се от любовта ти – Байрон Кейти , thework.com/en/about-byron-katie, и Майкъл Кац

Издателство: Сребърно звънче, srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Човек трябва да обича, за да живее истински!

Ако се научим да обичаме себе си, ще обичаме и другите!

Ако обичаш заради самата любов, то ти си нечий ангел…

Сподели мнението си