Винаги слушайте сърцето си, защото, въпреки че е от лявата страна, то винаги е право!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
Снимка: wall.rimbuz.com

снимка: wall.rimbuz.com

Ти може да си мислиш, че си се изгубил, но Бог вижда откъде си тръгнал, къде си сега и къде трябва да стигнеш. Затова, довери се на сърцето си. То знае как да следва пътя, който Бог вижда пред теб…

Не можеш да получиш нова перспектива, ако държиш очите си затворени – извика от предната седалка жената. – И никога няма да намериш целта си, ако не отвориш очи. Удивително е колко много хора минават през живота си със затворени очи. Позволяват на страха да ги заслепи и пропускат всички чудеса, красоти и възможности наоколо.

Джош поклати глава. Знаеше, че авиаторката е права. Сега той позволяваше на страха си да го надвие, a ако имаше нещо, от което да се гордее в живота, то бе способността да превъзмогва страховете си. С голямо усилие отвори очи и тогава видя пред себе си най-величествения залез, на който бе ставал свидетел. Никога в живота си не беше виждал слънцето толкова голямо, толкова червено, толкова красиво. Сякаш някой специално му го беше нарисувал и ако протегнеше ръка, можеше да го пипне.

– Майчице, колко е красиво! – извика на Дарма, която явно обичаше да лети със самолет повече, отколкото да се вози с кола.

Напред през стъклото се виждаше само синьо небе и няколко облачета. Джош погледна надолу и видя лабиринта. Успя да различи входа, всички завои и кривулици, включително мястото, където се беше загубил, и изхода. Сега всичко му изглеждаше толкова малко, толко лесно. Той се изсмя на себе си, че се е разтревожил, когато се загуби.

-Леле! Оттук изглежда много по-различно – извика на жената. Днес се загубих в лабиринта, но сега ясно виждам къде обърках и по кое разклонение трябваше да тръгна.

– Нали ти казах – отговори тя .- Тук всичко се вижда по-ясно. Аз обожавам работата си, защото всеки път, когато летя над лабиринта, си припомням как Бог вижда нас и нашия свят. Точно както ти сега виждаш лабиринта, Господ вижда началото, средата и края за всеки човек. Ти може да си мислиш, че си се изгубил, но Бог вижда откъде си тръгнал, къде си сега и къде трябва да стигнеш. Голямата картина е по-ясна, когато я видиш от по-висока перспектива.

– Ех, да можех да погледна от такава перспектива и лабиринта на живота си!

– Можеш. И когато го видиш от тази перспектива, ще тръгнеш напред c вяра, защото ще знаеш, че има път, който ще те изведе до целта ти.

Джош си помисли за фермера, който му беше дал напътствия как да излезе от лабиринта. Може би, за да намери пътя си в живота, трябваше да поиска още съвети. Фермерът му каза да гледа за знаци, но какво става, ако знаците не са ясни? Какво трябва да прави човек, ако иска съвет, но не получава отговор и се чувства, сякаш върви сам през живота? Джош погледна отново лабиринта. Виждаше го от друга перспектива, но с това целта му не ставаше по-ясна. Нямаше никаква представа къде трябва да посее семенцето и не беше сигурен, че, като гледа лабиринта от въздуха, това ще му помогне. Той извика на жената:

– Харесва ми това, което казваш, обаче нали ме убеждаваше, че, ако се кача да полетя с теб, ще видя целта си по-ясно. Досега нищо не ми е ясно.

Авиаторката се засмя. След дълги години летене и съпоставяне на различни гледни точки и перспективи се беше научила да вижда неща, които убягваха на другите.

– Погледни пак надолу извика тя. – Оттук можеш да видиш, че в лабиринта, както и в живота, мястото, откъдето си тръгнал, целта, до която искаш да стигнеш, и целият път между тях са взаимносвързани. Твоето минало води към бъдещето ти и бъдещето ти е свързано с миналото. Не може да имаш едното без другото. Ако не искаш да видиш целта си по-ясно, трябва да се върнеш назад, за да продължиш напред. Помисли за миналото си и ще намериш отговори за бъдещето си.

– He разбирам – извика Джош, докато авиаторката подготвяше машината за приземяване. – Как може миналото да ми помогне да разбера целта си?

– Чакай да кацнем и ще ти обясня – долетя гласът й през воя на двигателя.

След плавното приземяване и дълбока въздиппса на облекчение от страна на Джош тримата влязоха. Дарма застана до господаря си, докато жената му разказваше една история:

– Веднъж попаднах на статия за една известна водеща на телевизионно шоу. Когато била млада, много обичала да забавлява хората и да ги разсмива. С течение на времето все повече се вслушвала в мнението на околните за това, какво трябва да прави с живота си, вместо слуша собственото си сърце. Била вече на четирийсет и работела като гимназиална учителка, когато забелязала, че на всяко парти винаги тя е най-забавната в компанията. Започнала да изнася комедийни сценки и така стигнала до сегашния си пълноценен и забавен живот в шоу-бизнеса. Когато я питат за жизнения й път и поуките, които си е направила, обича да казва, че когато става дума за цели, хората трябва да правят онова, което са обичали да правят, когато са били на десет-възраст, преди да започнем да се интересуваме от мнението на другите. Ето как миналото може да ти покаже откъде да по черпиш мотивация. Върни се към миналото си и ще намериш насока за бъдещето.

 

Семенцето – Джон Гордън, jongordon.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Открий своята мечта и я следвай. Колкото по-трудно я осъщесвтиш, толкова повече си струва!

Мъдростта идва с опита от грешките, които допускаме, вървейки там, където няма диря…

Щастието да си полезен, идва, когато помагаш, без да очакваш нещо в замяна