Никога не е късно да бъдете този, който искате да бъдете !

Когато пишете историята на живота си, не позволявайте някой друг да държи химикала!

Не цензурирайте, нито отричайте онова, което изпитвате. На повърхността ежедневието ви е станало много по-удобно, отколкото преди. Но хората все още водят живот, изпълнен c тихо отчаяние. Източникът на това отчаяние е потискането, чувството, че не можеш да бъдеш онова, което искаш, не можеш да усещаш онова, което искаш, не можеш да правиш онова, което искаш. Един творец никога не бива да бъде приклещван по този начин. Никой не ви налага подобно потискане, то е изцяло наложено от вас самите. Всяка част от себе си, срещу която не можете да се изправите, слага бариера между вас и реалността. И все пак емоциите са напълно индивидуални. Само вие си знаете как се чувствате и когато спрете да цензурирате емоциите си, ефектът далеч надминава усещането да се чувстваш добре. Целта ви не е да изпитвате само положителни емоции. Пътят към свободата не минава през усещането, че си добре, а през усещането, че си верен на себе си. Ние всички имаме емоционални задължения към миналото под формата на чувства, които не можем да си позволим да изразим. Миналото не е приключило, докато тези дългове не бъдат платени. Не е нужно да се връщате при човека, който ви ядосва или от когото се боите, c намерението да npoверите до какво ви е довел в миналото. За този човек ефектът никога няма да бъде същият, какъвто е за вас. Целта на изплащането на емоционалните дългове e да намерите мястото си в настоящето.

Егото има репертоар от разумни обяснения защо не е емоционално освободено.

Не съм човек, който трябва да се чувства така.

Би трябвало да го преодолея.

Никой не иска да слуша за тези чувства.

Нямам право да се чувствам наранен-не е честно спрямо всички останали.

Само ще отворя стари рани.

Миналото си е минало.

Ако откриете, че казвате подобни неща, за да не се изправите срещу болезнените си чувства, ще успеете да ги задържите потиснати. Но всяко скрито, блокирано чувство е като парче замръзнало съзнание. Докато не се размрази, все едно казвате „Аз съм наранен“. Дори ако отказвате да го признаете, то ви държи в хватката си. Това е още едно препятствие между вас и мълчаливия наблюдател, което трябва да преодолеете. Нужни са време и внимание, за да ви кажат чувствата ви онова, което трябва.

 

Книгата на тайните, Дийпак Чопра, deepakchopra.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако не се чувстваш на място, направи преоценка на себе си и на света, който те заобикаля

Ако имам сила да затворя вратите в миналото си , ще намеря себе си в настоящето

Забрави за миналото и остави на Бог бъдещето. Ти бъди в настоящето и му се радвай!