Ричард Бах: Боли само ако се оставиш да те боли

снимка: pixabay.com

15 вдъхновяващи цитата от „Мост през вечността“ на разказвача на мечти Ричард Бах.

Има такива мигове, когато ни се струва, че сме захвърлени отвъд пределите на приказното и никакви вълшебства и приключения не могат вече да се случат с нас. Съдбата – това е път, който се простира отвъд хоризонта. Светлите призрачни видения са потънали далеч в миналото и изчезнали завинаги. И какво щастие е за човека да разбере, че това съвсем не е така. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията… Те всички не само съществуват тук и сега, но те са всичко, което някога е съществувало на земята! В нашия век, разбира се, одеждите им са различни…

Интуицията вярно ни нашепва: ние не сме прах, ние сме магически същества!

Понякога е интересно да затвориш очи и да си кажеш в тъмното: „Аз съм вълшебник – и когато отворя очи, ще видя един свят, който сам съм сътворил и за който аз и само аз съм напълно отговорен.“ После бавно отваряш клепачи, сякаш завеса се вдига над сцената. И наистина: ето го пред теб света, точно такъв, какъвто сам си го създал.

Не зная къде се намираш в този момент, но зная, че живееш някъде на земята и един ден ще докоснеш тази врата точно тук, където я докосвам аз сега. Ръката ти ще докосне същото дърво ето тук!

Онова, което ни възхищава, също ни води и закриля. Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов — независимо дали това са платноходки, самолети, идеи — магическа лавина проправя пътя пред нас, надмогва законите, здравия смисъл и разногласията, превежда ни през всички трудности, страхове и съмнения. Без силата на тази любов…

Господин Бах, оттук нататък ще отдавате чест на всички мухи и пеперуди. Защо да отдавам чест на всички мухи и пеперуди? Ще отдавате чест на всички мухи и пеперуди, защото те имат криле, а вие – не.

На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.

Най-добрият начин да се отплатиш за един красив момент е да му се насладиш.

Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем за следващите игри. Колкото и странно да ни се струва, загубата е всъщност печалба.

Боли, само ако се оставиш да те боли.

Ако искаш чудото да се случи в твоя живот, откажи се от бронята. Чудото е много по-силно от всяка стомана!

Не може да има никаква грешка. Събитията, които ние сами привличаме в живота си, независимо колко са неприятни, са ни необходими, за да научим онова, което трябва да научим; всяка наша стъпка е необходима, за да вървим в посоката, която сме си избрали.

Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.

За да постигнеш нещо в живота си, представи си, че вече го имаш.

Съзнанието може да забрави себе си, ако иска. То може да създаде ограничения, да строи илюзорни светове; то може да си представя галактики, вселени и вселени на вселените, черни дупки, бели дупки, големи взривове, стабилни състояния, слънца и планети, астрални и физически нива. Каквото и да си представи, то го вижда като реалност: война или мир, болест или здраве, жестокост или доброта.“

Подбор: Ина Фенерова

Мост през вечността – Ричард Бах, richardbach.com

Издателство:  Епсилон

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Сократ: Колкото по-малко искаш, толкова по-близо си до Бог

Уилям Гласър: Можем да контролираме само и единствено себе си

Ако искате да сте обичани, започнете да обичате тези, които се нуждаят от любовта ви

Ина Фенерова

Ина Фенерова е журналист, редактор, писател... Влюбена в любовта и добротата, в книгите и историите, които ни учат да летим. Вярва, че можем да превърнем живота си в рай, но единственият път към това е първо да създадем рай в самите себе си. За контакти: Ina.Fenerova@gmail.com; facebook.com/LaLaMiaFelicita