Егото ни, този най-голям наш враг, е способно да изпепели и любовта, и вярата, и живота ни

Истинската свобода и истинското щастие идват, когато спрем да си придаваме толкова важност, когато спрем да изискваме и да се изтъкваме, и започнем просто да обичаме…

Тези, които са се осъществили в Бог, тези, които са се докоснали до мъдростта, говорят много малко по темата. Само хората, които не знаят, се опитват да я обсъждат и не защото знаят, а защото имат съмнения. Когато има познание, има удовлетворение и няма стремеж към обсъждане.

Когато някой обсъжда, то е, защото не е удовлетворен. Няма нищо на този свят – богатство, ранг, позиция, власт или учение – което да може да породи по-голямо самомнение от най-минималното количество духовно познание. А след като човек веднъж добие това самомнение, той не може да направи нито стъпка повече, защото остава прикован към мястото, на което стои, тъй като самата идея за духовно осъществяване се проявява в липсата на егоизъм. Човек или трябва да се реализира като нещо или като нищо. При това осъществяване нищото води към духовността.

Но ако човек има някакви малки познания за вътрешните закони и се гордее с това, или ако притежава склонността да си мисли: “Колко съм добър, колко съм мил, колко щедър, с какви добри маниери, колко влиятелен, колко привлекателен” и най-малката подобна идея ако преминава през ума му, той сам си затваря вратите, които водят в духовния свят. Затова казвам, че този път е много лесен за извървяване и едновременно страшно труден. Гордостта е най-естественото нещо, присъщо на хората. Човек може да отрече една добродетел хиляди пъти с думи, но не може да спре да я приема с чувствата си, защото егото само по себе си е гордост. Гордостта е его, а човек не може да живее без нея. За да се достигне духовно познание, за да осъзнае вътрешния живот, не е необходимо човек да учи много. Просто трябва да си припомни онова, което вече знае. Но трябва сам да го открие. Защото, за да разбере духовното знание, човек не се нуждае от друго знание, освен от познаване на самия себе си. Нужно е да открие кой е той – нещо толкова близко и въпреки това толкова далечно.

Друго нещо, което свързва обичащия Бог с влюбения човек е, че той не говори за своята любов с никого. Просто не може да говори за това. Човек не може да каже колко много обича любимия си човек; защото няма думи, които могат да изразят това чувство. А и не изпитва желание да говори за тях. Дори да можеше, в присъствието на своя любим би затворил уста. Тогава как може обичащият Бог да направи признание: „Аз обичам Бог“? Истински обичащият Бог пази своята любов мълчаливо скрита в сърцето си, подобно на посято в земята семе. И ако посятото израсте, едва тогава се вижда какво е въздействието му върху другите. Този, който истински върви по пътя на личното израстване, не може да действа по друг начин, освен с внимание, не може да изпитва друго, освен опрощение. Всяко негово действие, всичко, което върши, говори за неговата любов. Но не с думи.

Това показва, че във вътрешния живот най-великият принцип, който трябва да се спазва, е човек да не бъде надменен, а тих, без показна проява на мъдрост, без проява на ученост, без амбиция да покаже на другия колко е изостанал, нито да остави човек да разбере колко далеч е стигнал самият той. Задачата, която стои пред вървящия по духовния път, е пълното забравяне на себе си и влизането в хармония с другите. Той трябва да действа в съгласие с всичко, да се среща с всеки на собствената му плоскост, да разговаря на собствения му език, да отговаря с усмивка на смеха на приятел и със сълзи на болката на друг. Винаги да стои до приятелите си в тяхната радост и тъга, независимо до какво ниво от собственото си развитие е достигнал. За да заприлича в своя живот на ангел, човек трябва да стори много малко – да изпълни всеотдайно задълженията си в своя човешки живот.

 

Пътят на озарението: Учението на Суфиите – Хазрат Инаят Хан, ruhaniat.org

Издателство: Шамбала, shambhalabg.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Животът ни е дар, а неговата цел е… да даряваме Любов и да бъдем добри

Докато не заглушиш егото, няма как да чуеш гласа на любовта

Влюбеният се води от егото. Истински обичащият забравя егото…