Нищо в живота не се постига без упорита работа!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: magic4walls.com

снимка: magic4walls.com

Да се стремите към успех без упорита работа, е като да се опитвате да жънете, където нищо не сте засадили.

Свещеникът и фермерът

История, която чух навремето, илюстрира съвършено онова, което искам да докажа. Преди много години един свещеник пътувал по отдалечен път някъде в провинцията, когато попаднал на изключително красива ферма. Била поддържана безупречно. Оградите били здрави и боядисани, посевите-наситенозелени, и макар къщата да била сравнително далече от пътя, личало, че е пребоядисана съвсем скоро. Цветните лехи около нея и покрай дългата широка алея от пътя били оплевени. И от двете страни на алеята се издигали тополи в прави редици, протегнали се към бледосиньото безоблачно небе. Тревата на поляната около къщата била свежа и  зелена, ниско окосена. Всичко изглеждало като на картичка, наистина великолепно.

После свещеникът се обърнал надясно и погледнал от другата страна на пътя. Там полята били разорани, а пръстта му се сторила най-тъмната, която някога бил виждал, и той останал учуден, че браздите били съвършено прави, „също като простори за дрехи“. В далечината забелязал фермера, седнал на трактора си, нахлупил сламена шапка, облечен в стар светлосин работен гащеризон. Изглежда човекът изкарвал браздата към пътя. Тъй като свещеникът не бързал, паркирал автомобила си отстрани на шосето, приближил до оградата и застанал край нея, за да се наслади на приятния ветрец и топлото слънце и да се порадва на умението на фермера да прокарва прави бразди. Когато стопанинът наближил пътя, забелязал, че свещеникът се е подпрял на сградата. Спрял трактора, слязъл и бавно тръгнал към госта. Щом приближил, свещеникът се усмихнал, вдигнал ръка и помахал.

-Добри човече, Господ те е благословил с прекрасна ферма.

Фермерът спрял, извадил от джоба си стара кърпичка на червени и бели точки. Ръката му била едра, осеяна c белези, дланите покрити с мазоли. Избърсал потта от челото си, но така и не проговорил. После вдигнал и другата ръка и извадил от устата си дългата сламка, която подскачала и се въртяла между зъбите му, докато вървял.

Помълчал още малко, погледнал свещеника и едва тогава заговорил с бавен, уверен глас:

-Да, преподобни, прав си. Господ ме е благословил с красива ферма, но ми се иска да я беше видял по времето, когато беше само негова.

 

Ти си роден богат, Боб Проктър, proctorgallagherinstitute.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Как можем да постигнем точния баланс за себе си?

Превръщаш живота си в това, което очакваш от него!

Умът е всичко! Каквото мислите – в това се превръщате!

Сподели мнението си