Коренът на всяко страдание е в ума! Победете ума и ще се освободите от страданието!

Всичко се заражда в ума – и красотата, и щастието, но и страданието. Успеем ли да подчиним ума си, ще успеем да победим и всичко, което не ни дава покой и ни дърпа назад…

Според Ведите всички видове страдания се фиксират в ума. За да се освободи умът от страданията, е необходима практиката на йогата, с помощта на която може да се отстранят негативните мисли, емоции и желания.

Йога учи ума да бъде чист, позитивен и постоянен. Това състояние на духа се нарича самадхи и се свързва с дълбоката медитация на Абосолютната истина. В това състояние човек достига до най-дълбок покой и щастие, след което може да живее в материалния свят, без да прибягва до насилие като използва духовната енергия.

Материалната природа, причиняваща неудобства, е устроена така, че колкото повече хора се стараят да се борят с този вид страдания, толкова по-силни са страданията. Колкото повече човек се стреми да подчини природата на себе си, толкова повече се оказва подчинен той самият. Майката природа. Затова е по-добре човек да стане кротък и да обича Майката природа. Тогава също ще може да усети всеобхватната любов.

„За Земята дори бръмбарчето е дете“, казват мъдреците. Ведите твърдят, че преди да стане господар на този свят, той трябва да стане господар на собствените си чувства и на собствения си ум, с други думи, да стане госвами.

По подобен начин е устроен и самият човек: колкото повече се стремят и го подчиняват, толкова той не иска да се подчини. Човекът, заобикалящ го свят и всички живи същества са устроени еднакво – те не търпят насилието. Но фактът си остава факт – насилието преобладава в този свят. Причината за насилието е липса на духовна енергия, с която е надарен всеки човек. Обаче не всеки умее да я използва.

Преди да покориш света, трябва да победиш своя ум.

В „Бхагавад гита“ се обяснява как чистото съзнание попада под властта на материалната илюзия. Може да се подчертаят две неща: чувствата и обектите на чувствата. Нашите чувства влизат в контакт с обектите на чувствата и с всичко, което ни заобикаля – форма, цвят, вкус, звуци. Така живото същество си взаимодейства с този свят, светът на пракрити. Какво се казва в „Бхагавад гита“? Съзерцавайки обектите на чувствата, човек развива привързаност към тях.

От привързаността се ражда желанието, желанието преминава в гняв. Гневът поражда заблудата. Заблудата помрачава паметта, че Аз съм душа. След това се губи разума (способността да се различава доброто от злото) и човек деградира.

Ето това са взаимоотношенията с материалната природа. Просто можем да живеем обикновения живот, да гледаме, да дишаме, да чуваме и в резултат на това да деградираме.

Някой може да каже: „Ама аз нищо лошо не правя! Просто гледам, просто мисля, просто говоря“. Но точно така невинно става всичко. След „Аз просто гледам“ идва желанието и привързаността която се усилва до състояние на въжделение.

Въжделението е огромна сила. Тя призовава: „Вземи го, това е твое!“. Но разумът казва: „Това вече принадлежи на някого“. „Няма значение, поискай да се махне. Ако не те послуша, може да приложиш сила. Във всеки случай ти си по-силен и по-умен. Трябва да си разумен и да знаеш как да се наслаждаваш в този свят. Постигай целта си. Измама? Никакви проблеми, стига никой да не разбере. А пък ако никой не разбере .. каква е разликата дали си излъгал, или честно си го спечелил? Защо мислиш за това? Просто го вземи и се наслаждавай! “.

Слабият разум казва на могъщия ум какво трябва и какво не трябва да се прави, но изпълнен с хедонистични желания, умът почти не го чува.

Такива са взаимоотношенията с материалната природа в зависимо състояние. Стремежът към удовлетворяване на чувствата пречи на човек да види истината. Това е признак на невежество или на липса на знание. Светът се възприема с очите на ума, но тъй като умът търси сетивни наслади, точно това пречи на човека да види истината, защото истината е пълното цяло – ом пурнам.

Всичко произлиза от пълното цяло, без да нарушава тази пълнота и едновременно оставайки в тази пълнота. Шастрите учат във всичко да виждаме тази пълнота, т.е. Абсолютната истина. Но умът като основен фактор на възприятието в този свят е неспособен да види всичко в това единство, тъй като по своята природа той избира винаги онова, което е приятно за чувствата, и отхвърля онова, което е неприятно.

 

Веди. Скъпоценният път – Александър Хакимов, ahakimov.ru

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Думите издигат, думите събарят! Думите любов създават или я провалят!

Умът е всичко! Каквото мислите – в това се превръщате!

Умът е склонен да се фокусира върху негативното. Но от нас зависи дали ще му го позволим