Колкото повече любов даваме на света, толкова повече любов се връща при нас

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Обичай | 0 Коментара
снимка: taaasty.com

снимка: taaasty.com

В любовта се крие чудото на живота. Тя лекува, пречиства, преобразява и стопля – и никога не се изчерпва. Напротив, колкото повече даваме от нея, толкова повече ни изпълва тя.

Старецът се надигнал и хвърлил един от клоните на елата в огъня и макар в първия момент дървото да се възпротивило и да изпращяло, скоро разбрало – докато огънят се разгарял все по-силно и по-силно в собственото му сърце – че това е най-хубавата работа на света – да създаваш топлина за хора като тези двамата.

О, да, дървото успяло да се сгрее отвътре от топлината на любовта, а отвън – от топлината на огъня. Тогава то започнало да гори още по-ярко.

„Никога не съм подозирало, че мога да горя толкова ярко, че мога да изпълня стаята с толкова топлина. Обичам тези стари хора с цялото си сърце“, казало дървото, като клоните му – от най-големия до най-малкия – се преизпълнили от радост. Така нощ след нощ елата отдавала частица от себе си в името на това щастие. Тя била толкова доволна, че може да живее по този начин, че горяла и горяла, докато от нея не останало нищо, освен малко пепел на пода на камината.

И когато възрастната двойка събрала тази пепел с метла и лопата, дървото си помислило, че никога не си е представяло, че може да изживее толкова славен живот, и можело само да се надява, че го е изживяло достойно. Възрастната двойка била много грижовна и с набръчканите си ръце събрала и последната прашинка пепел от огнището. Сетне поставили пепелта в стара, износена торба, която прибрали в очакване на пролетта.

А когато земята започнала да се затопля, старецът и старицата изнесли торбата с пепел, отишли насред градините и полето и внимателно разпръснали пепелта на елата сред плодородните лозя и другите насаждения. Така пепелта на елата се смесила с пръстта. Не след дълго завалели пролетните дъждове, слънцето стоплило земята и пепелта на дървото усетила нещо да се надига в пръстта под нея. Тук-таме, под прашинките пепел или дори през тях, покълнали ярко-зелени стръкчета, които си проправили път през пръстта, и дървото се усмихнало с хиляди усмивки и въздъхнало с хиляди въздишки, изпълнено с щастие, че отново е донесло полза.

„О, никога не съм предполагала, че макар да съм се превърнала в пепел, ще мога да породя нов живот – казала си елата. – Какво голямо щастие е това!“

„Да – въздъхнала елата – от всичко, което идва и си отива, само за да дойде отново, неизменна и вечна остава единствено любовта към новия живот и само тя. Сега съм навсякъде. Виждате ли колко далеч съм успяла да стигна?“

Същата нощ, докато голямата звезда прекосявала потъналия в мрак небосвод, елата, чиято пепел покривала благословената земя, се опитала да достигне колкото се може по-близо до семената и корените, за да ги стопли. Сега вече собствената й пепел ги подхранвала, а те на свой ред щели да подхранят други и така да се редуват поколение след поколение. Проникнала в тази прекрасна земя, от която всичко се раждало и в която всичко се връщало, елата заспала дълбок сън и сънувала, че е заобиколена – както някога в гората – от нещо, което било далеч по-могъщо, далеч по-величествено и далеч по-древно от всичко друго на този свят.

 

Мъдрият градинар – Клариса Пинкола Естес, clarissapinkolaestes.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако искате да сте обичани, започнете да обичате тези, които се нуждаят от любовта ви

Петър Дънов: Истински умеят да обичат само силните…

Това, което обичаш, те прави човекът, който си! Не се отказвай от него, защото това означава да се откажеш от себе си!

Сподели мнението си