Бог помага на онези, които се трудят. Бог ти помага, затова се труди здраво

Мисли позитивно. Настрой се позитивно. Бъди най-добрата! За да бъдеш най-добрата, трябва да се държиш така, сякаш си най-добрата. Повярвай, че си най-добрата. Стани най-добрата. Вярвай си. Ти си Серина Уилямс, осемкратна носителка на титли от Големия шлем. Само ти! Бъди уверена. Ти си победителка. Гледай топките. Отпусни се. Забавлявай се. Бог помага на онези, които се трудят. Бог ти помага, затова се труди здраво. Труди се, труди се, труди се.  (Откъс от Игралния дневник на Серина Уилямс)

Докато стигна до финала срещу Мария Шарапова, вече се бях настроила, че нищо не може да ме спре. Намерението да играя добре и да вляза във форма премина в желание да стигна колкото се може по-напред в турнира и да затворя устата на критици и спонсори, а накрая се превърна в увереност, че мога да спечеля.

Готова бях да спечеля турнира. Настинката ми най-накрая отшумя. И за пръв път от мача във втория кръг срещу квалификантката кракът не ме болеше. Мазолът бе изчезнал и нежната кожа на ходилото най-накрая бе започнала да укрепва, тъй че имах чувството, че мога да тичам колкото си поискам – а срещу първата поставена в схемата Мария Шарапова вероятно щеше да ми се наложи.

Но въпросът не бе само в липсата на болка. Не просто намирах ритъма си и се чувствах комфортно. Не бе просто заради пренебрежителните коментари на Трейси Остин по телевизията, която заяви, че съм се представила чудесно, но нямам шанс за крайната победа. Тя дори каза в анализа си, че Мария направо ще ме прегази. Коментарите й ми се сториха ненужно обидни. Особено след всичко, на което бях подложена. След като журналистите ме наричаха дебелана. След като преди всеки мач ме питаха защо съм в толкова лоша физическа форма. След като спонсорите ми заявиха, че ще прекратят договора ми, ако не се представя добре. След като бях принудена да се оправдавам за отсъствието си. И какво ли още не.

Но не това се оказа катализаторът. Вярно, оказа известно влияние, но не основно. Истинският тласък дойде, когато взех всички изсипали се върху мен негативни реакции и ги превърнах в позитивни мисли. Внуших си, че никой не може да ме сломи. Нито критиците. Нито колегите. Нито спонсорите. Нито съперничките. Всичко това, взето заедно, ми даде мощен тласък да продължа напред. Реших да не допускам да се отнасят към мен с пренебрежение. Реших, че ще надиграя Мария Шарапова – и точно така се получи. Разбих я с 6:1, 6:2.

Реших да докажа на всички, че грешат, и по този начин да докажа на себе си, че мястото ми е в тенис елита, на финалите, на турнири от Големия шлем, в историята на спорта. Твърдо решена бях да победя, но не заради кретените от пресата, които ме наричаха дебелана. Не заради спортните журналисти, които твърдяха, че нямам никакъв шанс. Не заради спонсорите, които не искаха вече да работят с мен. Не, реших да го направя заради себе си. За пръв път в кариерата си осъзнах: в крайна сметка играя за себе си.

*През 2007 година Серина Уилямс се завръща на корта след дълга пауза, по време на която се бори с мъката от смъртта на сестра си Тънди, с депресия, с тежка контузия и с наднормено тегло, заради което е наричана „дебелана“ от всички… Но тя събира кураж и не само че се изправя срещу всички нападки и обиди, но и триумфира на Аustralian Open. – Бел.ред.

 

Пътят към победата – Серина Уилямс, serenawilliams.com

Издателство: Intense, locus-publishing.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Бог има план за всеки човек. И за теб има план. Послушай сърцето си и ще разбереш какъв е!

Не се подценявайте! Ако сте свършили работата и сте дали всичко от себе си, то вие струвате много повече, отколкото предполагате…

Нищо в живота не се постига без упорита работа!