Животът е огледало, което винаги отразява, това което правите със себе си!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: flightrising.com

снимка за фон: flightrising.com

Животът е прекрасно огледало. Той отразява, това което сте самите вие. Ако обичате и сте приятелски настроени, ако помагате на другите, светът ще ви се докаже като приятелски настроен, любящ и готов да ви помага. Животът е каквото сте вие!

Aз съм огледало

Един ден Абу Джахл видя Пророка и му каза:

-Ето и един грозник от клана Бану Хашим.

Пророкът отвърна: Прекали, на каза истината.

-После великият Абу Бакр срещна Пророка и му каза:

-Ти си слънце и освети цялата земя.

Пророкът и на него отвърна:

-Право казваш, Абу Бакр.

Свидетелите на тази случка попитаха за причина та. Пророкът каза:

 -Aз съм огледало, който ме погледне, вижда себе си.

Не е важно какво гледаш, a откъде го гледаш

Подобна случка има и в живота на Исус Христос. Всички го ругаели, а той им отвръщал с добри думи. Когато сподвижниците му го попитали защо се държи така, той казал: „Всеки човек дава онова, което притежава”. Ако приемем, че хората са огледала едни на други това означава, че у отсрещния виждаме себе си. Онзи, който гледа с добро, ще види добро, а онзи, който гледа с лошо, ще види лошо. Добронамереният мисли доброто и се наслаждава на живота. Човек, който търси красивото в една градина, ще види цветята, птиците, дърветата и ще почувства спокойствие; а който търси грозното, ще види боклуците, купчините смет и ще се почувства подразнен. А всъщност градината е една и съща. И в тази история Пророкът е един и същ. Но тъй като Абу Джахл гледа с лоши очи и търси грозното, той вижда един грозник, а Абу Бакр гледа с добри очи и търси хубавото и затова вижда Пророка като слънце. От този пример разбираме, че понятия като добро, лошо и грозно са относителни и са свързани не с това какво се гледа, а от каква позиция се гледа.

Ако анализираме случката в притчата, можем да кажем следното: срещу Абу Джахл има човек, обявен за пророк. И тъй като това обстоятелство може да застраши властта на Абу Джахл в съответния район, истинската причина той да се противопоставя и да мисли по този начин е притеснението му да не загуби влиянието си. Тоест преди да се замисли дали Мохамед е пророк или не, той се пита: „Дали тази ситуация ще застраши моите интереси?“. Затова гледната му точка е погрешна и така се отразява вътрешната му грозота.

Отговорите на Пророка будят любопитство у хората, свидетели на случката. Всъщност това е обучителна тактика. Защото любопитството е учителят в науката. То води след себе си и ученето. Тъй като отговорът на въпрос, зададен с интерес, се помни много по-дълго време, ние виждаме как Пророкът използва този метод. Той нарочно дава на събеседниците си непълни отговори и когато присъстващите проявяват любопитство към причините за неговите думи, той им отвръща с обяснение , което допълва по-рано дадените отговори и по този начин изяснява причините. Така хората си извличат поука. Вероятно и Мевляна е искал да прибегне до същия метод, докато разказва тази притча.

Кой е приятел? Трябва да приемаме за приятели онези, от които не сме пострадали по някакъв начин. Затова е хубаво човек да подхожда към приятелите си добронамерено. Да оценява близките си най-напред с великодушие. Съмнението трябва да остане на заден план. Ако човек се остави да бъде погълнат от чувство на съмнение и ако започне да се съмнява във всекиго, мозъкът му постоянно ще работи в режим на защита и той ще се съмнява във всичко. Няма да може да се довери на никого и постоянно ще бъде напрегнат. Затова към хората, с които има голяма вероятност да се сприятелиш, трябва да подхождаш най-напред добронамерено. Но в такива случаи човек започва да се съмнява дали няма да се заблуди. Такъв риск е налице, обаче не са без значение също и нещастието, и тревожността, резултат от живот в съмнение. По-логично поведение е да се приеме рискът от измама, вместо постоянно да живеем в нещастие.

Един човек плачел, защото бил излъган от някого, когото мислел за приятел. Човекът до него го попитал:

 -Заслужава ли си? Плачеш, че те е подвел.

Човекът отвърнал:

-Не плача за това, че съм измамен, а защото изгубих доверието си в него.

Онова, което имаме предвид, не е сляпа вяра, а прибягване до съмнение само по изключение. Известна е една история с основателя на фирма „Кодак“. След като Изобретил фотоапарата, отишъл със свой приятел да снима лъвовете в Африка. Двама местни африканци били техни водачи и ги пазели с оръжия. Приятелят му попитал:

-Как се доверяваш на местните? Ако ни оставят и си отидат, ще станем храна за лъвовете.

А Истман отвърнал:

-Аз не мога да работя, ако не се доверявам на хората, които наемам.

Когато сте честни с хората, подхождащи със съмнение по навик, и им кажете: „Няма да се откажа от нещата, които смятам за правилни“, тогава „ще внесете дистанцираност в отношенията си.

 

Словото на Руми като терапия – Навзат Тархан, nevzattarhan.com

Издателство: Прозорец, prozoretz.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Вашите мисли, думите и делата ви, винаги водят към онова, което е важно за вас!

Намери доброто у всеки! Няма съвършени хора, но Бог ни обича всички, нали ?

Най-важното в живота ни е пред очите ни, но често не го виждаме!

Сподели мнението си