Не съдете ситуация, в която никога не сте попадали!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: herecfilkl5.gq

снимка за фон: herecfilkl5.gq

Има история зад всеки човек. Има причина всеки да е такъв, какъвто е. Помислете за това преди да съдите!

Преосмисляне на нападателното поведение като нужда от любов

Робин Казарджян, терапевт, изнесъл много лекции върху умението да се прощава, разказва красива история за един американец, учещ айкидо в Япония. Айкидо е вид бойно изкуство, което всъщност преподава житейски баланс. На учениците е забранено да го използват срещу друг човек, ако липсва физическа заплаха.

Както Казарджян разказва историята, попроменена от времето и моите собствени преразкази, ученик по айкидо пътувал с метрото в горещ летен ден. Един пиян устат работник се качил във вагона и веднага ударил една млада жена и я съборил с бебето й. Оглеждайки се наоколо да се скара с някого, той видял само един старец, възрастна двойка и младия ученик по айкидо. Ученикът и пияният работник се наежили за бой. Ученикът разбрал, че пияницата не му е прилика.

Внезапно дребничкият старец дръпнал работника с дрехите с думите, че е забелязал пиянската му наслада. Работникът наругал стареца, който упорито се пуснал да разказва как всяка нощ с жена си изпивали по една бутилка саке в тяхната градина, докато наблюдавали бавното възстановяване на мъничко прасковено дръвче, пострадало в една буря. Пияният бил толкова слисан, че старецът се осмелява да му заговори, че се заслушал. Когато старецът го попитал дали си има жена, с която да си поделя сакето, пияният започнал да плаче обяснявайки, че жена му починала при раждане преди година. От скръб той бил изгубил работата си и започнал да пие. Не след дълго пияният положил глава на крехките рамене на стареца. Старият човек го галел по косата и слушал с голямо съчувствие за нещастието му. Ученикът, който наблюдавал развитието на цялата сцена, разбрал, че пред себе си има истински майстор по айкидо в действие.

От детство знаем, че не бива да съдим друг човек, докато не извървим една миля в обувките му. При все това този урок трудно се взима присърце. Ако можехме наистина да се настроим към болката на другия човек, тогава би било много по-лесно да простим и забравим. Д-р Джери Джамполски описва много добре разчупването на рамките във въздействащата си книга, „Любовта е освобождаване от страха”. Според него нападателното поведение всъщност е вик за помощ. Нападението възниква от личната болка на човека. Единственото лекарство за болката е любовта. Можем да видим това най-ясно при децата. Умореното дете става раздразнително. Понякога то ни напада, хленчейки, крещейки или дори избухвайки. Ние нападаме ли го в отговор или разбираме, че то просто се нуждае от малко любов или сън?

 От решаващо значение е да проумеем гледната точка на другия човек, за да не се налага да приемаме неговите атаки толкова несериозно, но аз не предлагам вие автоматично да подадете и другата си буза. В момента на нападението, когато почувствате гняв, анализирайте ситуацията. Ако контраатаката е най-творческият избор и ще помогне на вас или на другия да постигне по-добро разбиране, тогава я осъществете. От друга страна, ако прошката е най-добрият избор, тя ще ви помогне да разгледате нападателя като нуждаещ се от любов точно в този момент. При всички случаи задържането на гнева е безпредметно, след като ползата от него е изчезнала.

 

Осъзнай тялото излекувай духа – Джоан Борисенко, joanborysenko.com

Издателска къща: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Понякога това, което ти се струва като удар от съдбата, може да се окаже най-доброто, което е могло да ти се случи…

Не изживявайте един и същ момент два пъти в живота!

Животът е огледало, което отразява, това което правите със себе си!

Сподели мнението си