Ключът към щастието е знанието, че имате силата да избирате какво да приемете и какво да пуснете!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: wallpapersguru.com

снимка за фон: wallpapersguru.com

Бъдете щастливи и с малкото, което имате. Има хора, които нямат нищо и все пак успяват да се усмихват!

Моят пациент Джон, ослепял вследствие на диабет, веднъж заяви, че слепотата не е най-големият му проблем. Проблемът на Джон се състоял в това, че не можел да се освободи от копнежа да не е сляп. Щом умът му се изпълвал с желанието нещата да бъдат различни, той ставал гневен и отчаян, което го карало да се чувства напрегнат и раздразнителен. Неговите чувства на разочарование привлекли натрупани спомени от стари времена, когато също се чувствал безпомощен и гневен. Желанието на Джон беше да прекъсне тази умствена нагласа и да се научи да живее със слепотата си.

Джон беше впримчен във вездесъщия капан – желанието животът да бъде различен. Това е същността на страданието. Единственият начин да отклоним това страдание е да се освободим от желанията – желанията и страховете, които не ни позволяват да живеем в настоящето. Искането на неща, които не притежаваме – „само ако” – и искането да избегнем нещата, които не желаем – „ ами ако” – са основната грижа на егото. Желанията винаги са причина за страдание – за попадането от настоящето в „ предъвкванията” на егото.

Колко пъти  умът ви е казвал, че бихте могли да бъдете щастливи, ако отслабнете с пет килограма? Ако забогатеете? Ако оздравеете? Тогава, дори и тези неща да се случат вие просто преминавате към следващите условия за щастие. Условията са като пословичния морков пред магарето. Никога не ги постигате.

Щастието може да се появи само в мига, когато желанието изчезне. Тогава умът застива. Вече не мисли, не желае, не се страхува, той е изцяло възприемчив и внимателен. Можете ли да си припомните усещането за истинска жажда през горещ летен ден и удоволствието от една напитка? Всеки път, когато умът е изцяло вглъбен – върховно внимателен – той застива и вие автоматично усещате фона на безусловното съзнание – Аз-ът, който винаги е там, но обикновено е скрит под мозъчните гънки. Тъй като изпълнението на едно желание води до временно застиване на ума и на усещането за спокоен, радостен Аз, ние си мислим, че щастието идва от задоволяването на желанията. Това е смисълът на старата поговорка „Радостта не е във вещите, а в самите нас.”

Макар получаването на нещо желано или избягването на нещо нежелано да ни осигурява кратко спокойствие, то никога не е трайно. Умът е като наркоман – бродещ за следващата доза спокойствие в търсене на желание, което да удовлетвори. Изживяването между удовлетворяванията не е приятно. Истинското спокойствие идва от изоставянето на илюзията, че удовлетворяването на желанията носи удоволствие. То се нарича душевен мир. В това състояние вие разглеждате всеки миг като възможност да живеете пълноценно, да бъдете съзнателни. Вместо да миете съдовете с нагласата, че животът е спрял, докато неприятната задача не свърши, вие бихте могли да миете съдовете внимателно, наблюдавайки усещанията за водата, мехурчетата, допира с чиниите. В състоянието на внимателно наблюдение вече липсват съжденията за приятно и неприятно. Умът застива и вие можете да почувствате доволството Аз-а.

 

Осъзнай тялото излекувай духа – Джоан Борисенко, joanborysenko.com

Издателска къща: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Дори в ежедневната борба се крият възможности!

Щастието идва отвътре, не го търсете навън!

Ти си този, който създава щастието. И започни от днес!

Сподели мнението си