Когато умът ви е в покой, светът също е в покой

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
Снимка: erhainews.com

Снимка: erhainews.com

Когато умът е радостен и съпричастен, такъв e и светът. Когато умът е изпълнен с негативни мисли, светът също изглежда негативен. Когато умът ви е в покой, светът също е в покой.

Обикновено си мислим, че „умът“ и ”светът“ съществуват независимо един от друг. Ако ни попитат къде е умът ни, повечето от нас ще посочат главата или сърцето си, a не някое дърво или небето. Ние виждаме ясна граница между случващото се в умовете ни и около нас.

В сравнение c огромния външен свят умът, сгушен в тялото, може да изглежда малък, уязвим и понякога безсилен. Според учението на Буда обаче границата между ума и света всъщност е съвсем тънка, пореста и в крайна сметка илюзорна. Не е вярно, че светът е обективно весел или тъжен и поражда съответното чувство y нас. Тъкмо обратното, чувствата се пораждат в ума, който проектира субективното си изживяване върху света. Светът сам по себе си не е присъщо весел или тъжен – той просто е.

Може би ще разберете по-добре това от един разговор, който имах c моя скъпа приятелка, изключително отговорна и добросъвестна будистка монахиня. Наскоро тя беше натоварена с построяването на дхарма зала в храма й. След като ми разказа за перипетиите около изважда a различни разрешителни и намирането на подходящ изпълнител, наред с останалите неща, тя ми описа строежа по следния начин:

„Когато дойде време за покриване на покрива, навсякъде, където отивах, виждах керемиди. Обръщах внимание на материала, от който са направени, на дебелината им, на дизайна. А после, когато се стигна до пода, навсякъде виждах подове. Винаги се заглеждах в цвета, вида, модела и издръжливостта на един или друг вид паркет. И тогава ми просветна – когато гледаме външния свят, ние гледаме само онази малка част от него, която ни интересува. Светът, който виждаме, не е цялата вселена, а онази ограничена част от нея, която привлича вниманието ни. Само че за нашите умове този мъничък свят e цялата вселена.

Нашата реалност не е безкрайният космос, а онази малка част от него, върху която сме избрали да се съсредоточим. Реалността съществува, защото съществуват умовете ни. Без ума не би имало вселена“.

Колкото повече размишлявах върху проникновението й, толкова по-смислено ми се виждаше то. Светът започва да съществува, защото го осъзнаваме. Не можем да живеем в реалност, която не осъзнаваме. Светът зависи от умовете ни, за да съществува, както и нашите умове зависят от света като субект на нашето осъзнаване. Иначе казано, нашето осъзнаване поражда света. Онова, върху което се съсредоточава умът ни, се превръща в наш свят.

Погледнат по този начин, умът не изглежда толкова незначителен в сравнение със света около нас, не мислите ни?

Според една прочута будистка поговорка всеки прилича на Буда в очите на Буда и всеки прилича на прасе в очите на прасето. Това означава, че светът се възприема според състоянието на ума. Когато умът е радостен и съпричастен, такъв e и светът. Когато умът е изпълнен с негативни мисли, светът също изглежда негативен. Когато се чувствате претоварени и заети, не забравяйте, че не сте безсилни. Когато умът ви е в покой, светът също е в покой.

 

Нещата, които можем да видим, само когато забавим темпото – Хеймин Суним, penguinrandomhouse.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Единствените ограничения пред ума са онези, които си създаваме сами

Коренът на всяко страдание е в ума! Победете ума и ще се освободите от страданието!

Умът е всичко! Каквото мислите – в това се превръщате!

Сподели мнението си