Нека всяко твое действие, дума и мисъл бъдат като на човек, който може да си отиде от живота точно в този миг

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: mjinsurance.com

снимка: mjinsurance.com

Ако живеем така, сякаш този ден е последният ни, ние няма да пропилеем нито един миг от живота си и нито един шанс да бъдем щастливи и да даряваме щастие на хората, които обичаме.

Смъртта поражда у мислителите траен интерес не само заради императива да изследват какво би могло да се случва след нея. Като върховен житейски факт тя няма как да не е ключова съставка и дори определящ елемент за всеки препоръчван от тях начин на живот. „Да практикуваш философия означава да се учиш как да умреш“ – е обичайна формула.

Марк Аврелий поставя малко по-различен акцент: Нека всяко твое действие, дума и мисъл бъдат като на човек, който може да си отиде от живота точно в този миг.“

Звучи не много ободряващо. Но целта на тази практика не е да предизвика черногледство. Тъкмо обратното. „Нека смъртта бъде пред очите ти всеки ден и никога няма да имаш долна мисъл или прекален копнеж“ – съветва Епиктет.

Сенека също изтъква положителното:

„Когато си лягаме да спим, нека си казваме следното: “Живях;вървях по пътя, който съдбата ми отреди“. Ако Бог ни дари и утрешния ден, нека го приемем с радост. Най-щастлив и в най-голям мир със себе си е онзи човек, който очаква утрешния ден без тревоги. Който казва: „Поживях си“, всеки ден се събужда, за да получи неочаквани богатства.

Да мислиш за смъртта е освобождаващо. Така се изправяш срещу страх, стаен във всяка душа, и – взирайки си в очите му – можеш да го премахнеш. Неочакваното, което се случва в процеса е, че акцентът всъщност е поставен върху дара на живота.

Ранните християни също възприемат тази динамика. Свети Антоний казва на учениците си: „Живейте така, сякаш умирате всеки ден“. Той не е обсебен от смъртта, а по-скоро осъзнава стойността на живота.

Има и друг елемент, който проблемът за тленността поставя пред философите на Античността – по-малко екзистенциален, повече интелектуален. За повечето от тях смъртта е тясно свързана с постигането на космическо виждане за нещата, на способност да разбереш вселената нейната цялостност. Тази перспектива е ценна, защото означава да видиш себе си и живота си от гледна точка на космическия мащаб.

Подобен полет на въображението е осветляващ, независимо какво мислиш за самата смърт. Епикуреецът Лукреций, който вярва, че смъртта е нищо, все пак търси вечността:

„Тъй като пространството продължава далеч отвъд границите на света, в безкрая, умът се опитва да установи какво има в този безкрай, в който умът може да се взре, когато пожелае, и към който мислите на ума могат свободно да полетят“.

 

Древните философи, Древно ръководство за модерен живот – Марк Върнън, markvernon.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Животът е огледало, което винаги отразява, това което правите със себе си!

Избери да се радваш на всичко, което имаш, забрави това, което нямаш! И животът ти ще се промени!

Спокойствието и радостта в живота идват тогава, когато осъзнаете, кои сте всъщност!

Сподели мнението си