Провалът не е обратното на успеха, а част от него!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: brainscape.com

снимка за фон: brainscape.com

Победителите не се страхуват от загубата.  Провалът е част от процеса на успеха. Хората, които отбягват провала, отбягват също и успеха!

Да се научим да губим

Той е актьор. Явява се е на много прослушвания, получавал е някои дребни роли, но засега c нито една от тях кариерата му не е успяла дa ,,отлепи”. 3aтовa напоследък се пита дали не трябва дa се захване с нещо друго, дaлu наистина притежава талант на актьор.

КРИСТИАН:

Преди няколко години гледах реклама на известна марка за спортно облекло, която оттогава стои запечатана в паметта ми. Клипът показва Майкъл Джордан (безспорно най-великия баскетболист в историята), който върви бавно по слабо осветен коридор. Облечен е в костюм, носи тъмни очила и изглежда тъжен. Както върви, гласът му тихо изрежда: „Пропуснал съм повече от девет хиляди коша в кариерата си, загубил съм повече от триста мача, двайсет и шест пъти са ми поверявали решителния за срещата удар и съм го пропускал… Провалял съм се неведнъж, не два и три пъти в живота си. И заради това… побеждавам“. Две неща в тази реклама ме впечатлиха. Първо, тя ни показваше човека, който можеше да се счита за архетип на успеха в своята област, един от безспорно най-обожаваните спортисти на цяло едно поколение, а се оказваше, че броят на несполуките му е съкрушителен! При всички и при всеки един от тези случаи той със сигурност е преживявал разочарование, при всички и при всеки един от тези случаи нещата не са се получавали така, както му се е искало. Но най-съществени бяха думите му в края на клипа: „Заради това… побеждавам“. 

Той не казваше, че побеждава, „макар“ да се е провалял толкова пъти, а именно „заради това“. Точно тези преживявания (не другите, по-приятните) го бяха превърнали в това, което беше. Да пропуснеш, да бъдеш отблъснат, да сгрешиш, да се провалиш това са различните имена на положенията, при които обстоятелствата не са се развивали така, както сме си ги представяли или желали. Това са неминуеми преживявания. Само глупакът би си въобразявал, че винаги ще постига онова, към което се стреми, че винаги ще побеждава, че никога няма да изпита разочарование. Но дори да можехме да избегнем поражението… дали е желателно? Аз твърдя, че не е. Мисля, че ако държим да побеждаваме (в смисъл да постигаме онова, което искаме), ще трябва да превъзмогваме неведнъж провала, не само защото няма начин да го избегнем, а защото чрез грешките, чрез разочарованията научаваме какво ни е нужно, за да вървим напред към мечтата си. Нека го изразим и с един познат образ – 3a да се научим да ходим, трябва да изтърпим някое и друго препъване. Единственият начин да избегнем Опасността от падане е… да продължим да лазим. Задължително ли е да се научим да ходим? Не, Разбира се; в лазенето няма нищо лошо, всъщност бихме могли да подчертаем, че е много по-сигурно ( подът е толкова близо!). Проблемът е, че не се ли научиш да ходиш, възможностите ти стават ограничени светът, до който можеш да се добереш лазейки е много по-тесен, отколкото светът, до който получаваш достъп, когато умееш да се придвижваш свободно. Ако желаеш да разшириш границите на своя живот, ще трябва да поемеш риска да се изправиш на крака и да опиташ, знаейки, че рано или късно ще се блъснеш в нещо.

Същото се отнася до всеки наш напредък – единственият начин да не сгрешим е като останем на място в нерешителност, единственият начин да избегнем провала е да не пробваме нищо ново. Можем да го направим, но с цената на един по-беден свят и по-ограничени възможности. Развитието се подхранва от опитите и несполуките. Всяко поражение, разбира се, е болезнено, дори когато съзнаваме, че е неизбежно и дори необходимо. Да не бъдеш избран за даден пост, да скъсаш с любимия или той да те отблъсне, да не получиш желана почест, ценз или награда това са все болезнени преживявания. И са такива, защото в по-малка или по-голяма степен не оправдават очакванията ни. Понякога вероятността или просто предчувствието за провал ни е толкова неприятно, че предпочитаме (съзнателно или не) да се оттеглим и да се откажем от желанието си. Според мен в подобни случаи е редно да се запитаме: „Какво толкова ще се случи, ако не успея?“.

Погледни отново, Демиан Букай, demianbucay.com.ar

Издателска къща Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Всички сме по-удовлетворени, когато сме замесени в нещо по-голямо от самите нас!

Дори в ежедневната борба се крият възможности!

От днес нататък избирам да бъда благодарен и щастлив за всичко в живота си

Сподели мнението си