Всеки има история от живота, която не чете на глас!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка за фон: zmescience.com

снимка за фон: zmescience.com

Зад всеки човек има история. Има причина да сме такива, каквито сме. Понякога миналото ни изгражда и понякога е невъзможно да го променим.

-Онова, което мислех в момента, когато ми зададе този въпрос, беше доста странно. Мислех си за нещо, което наскоро прочетох в един сайт за анонимно споделяне на лични тайни. Някой беше написал следното: „Работя в „Старбъкс“ и когато клиент прояви грубост към мен, давам му безкофеиново кафе“.

Чарлз ме погледна невярващо и внезапно избухна в смях.

-Какво? Но каква връзка има това с нашия разговор?

-Попита ме какво си мисля и това беше първото, което изплува в съзнанието ми: че всеки си има тайни. Ще се опитам да проследя назад нишката на мисълта си. Всичко започна преди няколко минути, докато ти говореше за естеството на реалността и заключи, че ти си я съчинил. Тогава се замислих колко си прав всъщност. Реалността не съществува извън човека, а е нещо, което всеки от нас в значителна степен изгражда или съчинява. След това за кратко се замислих за немския философ Имануел Кант – ще потърпиш, защото сам попита какво съм си мислил – и    неговата идея, че структурата на съзнанието ни активно влияе върху естеството на реалността, която преживяваме. После се замислих за всичките дълбоки тайни, които съм изслушал през половинвековната си психотерапевтична практика, И за факта, че колкото и силен да е копнежът ни да се слеем с другия, между него и нас винаги остава разстояние. След това се замислих как например ти възприемаш различно от мен червения цвят и вкуса на кафето и че никога няма да сме способни да установим по какво точно се различават възприятията ни. Кафето – ето кое беше връзката със служителя на „ Старбъкс“ и неговата , тайна. Но прости ми, Чарлз, страхувам се, че вече те отегчих.

-Не, не, ни най-малко.

-Кажи ми ти какво си мислеше, докато говорех.

-Мислех си „Да, именно това исках да чуя… Харесва ми да споделяш мислите си.

-Добре тогава, ето какво още изплува в съзнанието ми току-що: един стар спомен от семинар, в който участвах като студент преди цяла вечност. На този семинар бе представен случаят на един пациент, мъж, прекарал в блаженство медения си месец на някакъв тропически остров. Това бил един от най-щастливите моменти в живота му, но през следващата година брачните му отношения бързо се влошили и в крайна сметка приключили с развод. В определен момент научил от жена си, че през цялото време, докато били заедно, включително през медения им месец, умът и бил обсебен от друг мъж. Реакцията му наподобявала твоята. Дал си сметка, че идиличното преживяване на тропическия остров не било споделено, че и неговото изпълнение било солово. Забравил съм останалите подробности, но помня, че и той като теб имал усещането, че реалността е рухнала.

 

Мимолетни създания, Ървин Ялом, yalom.com

Издателска къща Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Живейте всеки ден, сякаш живота тепърва започва!

Следвайте душата си. Тя знае пътя!

Не съдете ситуация, в която никога не сте попадали!

Сподели мнението си