Никога не се предавайте, защото големите трудности са стъпало към големите победи в живота!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Вярвай | 0 Коментара
снимка: discovermagazine.com

снимка: discovermagazine.com

Всичко, което правим, всичко, което ни се случва, което ни радва и разплаква, има смисъл и идва в живота ни с цел – да ни научи, да ни направи по-силни и да ни отвори път към това, за което мечтаем. Затова никога не се предавайте! Вярвайте!

На Алберт Айнщайн принадлежи твърдението, че да си религиозен, означава да си открил отговора на въпроса „Какъв е смисълът на живота?”. Ако се съгласим с това твърдение, бихме могли да определим вярата като увереност в съществуването на висш смисъл. Дефинираме ли религията по този начин – тоест във възможно най-широкия смисъл, – не остава съмнение, че психиатрите също имат право да изследват този феномен, макар достъпна за психологическо изследване да е единствено неговата човешка страна.

Понятието религия във възможно най-широк смисъл, както ще го употребяваме тук, безспорно далеч надхвърля ограничените представи за Бог, прокламирани от мнозина представители на деноминационната и институционалната религия. Те често представят – да не кажем, петнят – Бог като същество, заинтересувано най-вече от това в него да вярват възможно най-голям брой последователи, при това в рамките на конкретно вероизповедание. „Само вярвайте – казва ни се – и всичко ще е наред.“

Но, уви, този порядък не само е основан на изопачаването на всякаква разумна представа за божество, но още по-важно, обречен е на провал: пределно ясно е, че има определени дейности, които просто не могат да се извършват по команда, заповед или нареждане и по стечение на обстоятелствата; триадата „вяра, надежда и любов“ принадлежи тъкмо към тази категория дейности, които убягват на въпросния подход със свойствените му, така да се каже, „заповедни характеристики“.

Вярата, надеждата и любовта не могат да бъдат въдворени по заповед просто защото не се подчиняват на волята. Не мога „да се заставя“ да вярвам, не мога „да се заставя“ да се надявам, не мога „да се заставя“ да обичам – а най-малко от всичко мога „да се заставя“ да се заставя.

При по-щателно изследване се оказва, че в основата на опита по заповед да се въдворят вяра, надежда, любов и воля, стои манипулативният подход. Опитът да се породят тези състояния по желание обаче, е в крайна сметка основан на неуместно обективиране и реификация на тези човешки феномени: те биват превърнати в прости обекти. И тъй като вярата, надеждата, любовта и волята са сред така наречените „интенционални“ актове, или дейности според терминологията на Едмунд Хусерл и Макс Шелер, основателите на школата на „феноменологията“, те са насочени към „интенционални“ референти – с други думи, към свои собствени обекти. И ако интенционалните актове бъдат превърнати в обекти, изпускат из предвид техните обекти.

Никъде, доколкото ми е известно, това не е така видно, както при уникалния за човека феномен на смеха: никому не можете да наредите да се смее – ако желаете да се разсмее, трябва да му разкажете нещо смешно.

Но не се ли отнася същото донякъде и за религията? Ако желаете хората да имат вяра и упование в Бог, не можете да разчитате на проповеди в духа на конкретна църква, а трябва на първо място да представяте своя Бог така, че да вдъхва доверие – и вие самите да вдъхвате доверие с поведението си. С други думи, трябва да правите тъкмо противоположното на онова, което така често правят представителите на организираната религия, изграждайки образ на Бог, който е най-вече заинтересуван да вярват в него и сурово настоява вярващите да принадлежат към определена църква. Не е чудно, че тези представители на религията се държат така, сякаш виждат основната задача на своята деноминация в това да срази другите деноминации.

Несъмнено тенденцията е към отдалечаване от разбирането за религията в такъв строго деноминационен смисъл. И все пак от това не следва, че накрая ще се установи една универсална религия. Тъкмо напротив, за да оцелее, религията трябва дълбоко да се персонализира. Това не означава, че не съществува потребност от символи и ритуали. Дори заклетият агностик и атеист не може напълно да отхвърли символите.

Да вземем за пример руснаците, които преди време издигнаха паметник, за да изразят символично признателността и благодарността си към хилядите кучета, жертвани от Павлов в неговите знаменити експерименти с условни рефлекси – какъв чисто символичен жест, безсмислен, ако се оценява с утилитарните критерии, възприети от диалектическия материализъм, и въпреки това криещ изключителен смисъл за сърцето на руския народ. Такова сърце, както казва Блез Паскал, има доводи, които са неведоми за разума (le coeur a ses raisons que la raison ne connait point). Човешкото сърце не се поддава дори на марксистка индоктринация.

По всичко личи, че религията не умира, и щом това е истина, Бог също не е мъртъв, дори „след Аушвиц“, както гласи заглавието на една книга. Защото вярата в Бог или е безусловна, или изобщо не е вяра. Безусловна ли е, ще устои на факта, че шест милиона души загинаха в нацисткия Холокост; не е ли безусловна, ще рухне при смъртта на едно-единствено невинно дете – както гласи един аргумент, изречен някога от Достоевски. Няма смисъл да се пазарим с Бог, например с уговорката: „До шест хиляди или дори един милион жертви на Холокоста аз поддържам вярата си в Теб, но от един милион нагоре вече нищо не може да се направи, съжалявам, но трябва да се отрека от нея“.

Истината е, че сред хората, които действително са преживели Аушвиц, броят на онези, чийто религиозен живот се е задълбочил – въпреки, а не поради преживяното, – далеч надхвърля броя на онези, които са изоставили вярата си. Като перифраза на едно наблюдение на Ларошфуко относно любовта, бих могъл да кажа, че както бурята угася малкия огън, а разпалва големия – така трудностите и бедствията отслабват слабата вяра и усилват силната.

 

Човекът в търсене на висш смисъл – Виктор Франкъл, viktorfrankl.org

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Трудностите са кръстопът, който ни поставя пред избор — да проявим характер или да направим компромис

Не се отказвай като видиш трудности! Те са там, за да калят характера ти

Трудностите са изпитанията, които с желание и воля можем да преборим, за да станем по-добри

Сподели мнението си