На човек може да се отнеме всичко, освен едно: свободата сам да избира своя собствен път

Независимо от обстоятелствата, независимо от условията, независимо от това какво се изисква от нас, ние винаги имаме избор и свободата да изберем своя собствен път.

В този опит за психологическо представяне и психиатрично обяснение на типичните черти на обитателя на концентрационен лагер може да съм създал впечатлението, че човешкото същество напълно и неизбежно се влияе от обкръжението. (В случая обкръжението бе уникалната структура на лагерния живот, която принуждаваше обитателя да уеднакви поведението си с определен модел.) Ами човешката свобода? Не съществува ли духовна освободеност по отношение на поведението и реакциите във всяко едно обкръжение?

Дали не е вярна теорията, която иска да ни убеди, че човек не е нищо повече от продукт на множество условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психологично или социално естество? Нима човек е техен случаен продукт? И още по-важно: дали реакциите на лагерниците спрямо уникалния свят на концентрационния лагер доказват, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на действие, изправен пред такива обстоятелства?

Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот показва, че човек има избор на действие. Съществуват достатъчно примери, често от героично естество, които доказват, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността – потисната. Човек може да съхрани следа от духовна свобода, от независимост на ума, дори в такива ужасни условия на физически и психически стрес.

Ние, живелите в концентрационни лагери, си спомняме хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче хляб. Може да бяха малцина на брой, но те са достатъчно доказателство, че на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път.

А там винаги трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час предлагаше възможност да вземеш решение дали ще се подчиниш или не на онези сили, заплашващи да те лишат от самата ти същност, от вътрешната ти свобода, решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на обстоятелствата, след като си се отказал от свободата и достойнството, за да бъдеш претопен в калъпа на типичния лагерник.

Погледнати от тази страна, душевните реакции на обитателите на един концентрационен лагер трябва да означават за нас нещо повече от прост продукт на определени физически и социални условия. Макар условия като недоспиване, недостиг на храна и различни проявления на психичния стрес да предполагат, че лагерниците следва да реагират по определен начин, при последния анализ става ясно, че това каква личност ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а не само от влиянието на лагера.

Следователно всеки човек по принцип, дори при такива обстоятелства, може да реши какво ще стане от него – в интелектуално и духовно отношение. Той може да съхрани човешката си доблест дори в концентрационен лагер.

Достоевски е казал: „Има само едно нещо, от което се страхувам: да бъда недостоен за страданията си“. Тези думи често ми идваха наум, след като опознах онези мъченици, чието поведение в лагера, чиито страдания и смърт свидетелстваха за факта, че последната вътрешна свобода не може да бъде загубена. Може да се каже, че те бяха достойни за своите страдания; начинът, по който ги понасяха, бе истинско духовно постижение. Тъкмо тази духовна свобода, която не може да бъде отнета, дава смисъл и цел на живота.

 

Човекът в търсене на смисъл – Виктор Франкъл, viktorfrankl.org

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Да приемем или да променим? Да си дадем един различен вид свобода.

Щастието е вътре в теб. То не зависи от действията на другите. Намери го и го пусни на свобода!

Свободата е нашата способност да създаваме себе си!