Ако си простим, се справяме с вътрешната сянка на страха и съмненията

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Прощавай, Осъзнавай, Обичай | 0 Коментара
снимка: setwalls.ru

снимка: setwalls.ru

Когато наистина обичаме някого, неизбежно стигаме до момент, когато е необходима прошка. Тя се превръща в акт на обич. В идеалния случай способността ни да обичаме истински и да прощаваме искрено ще се развият едновременно. Същата истинска любов, но и прошка, следва да насочим и към себе си.

Нашето тяло – а оттам и животът ни – носи в себе си семената на преходността. Ако не сме способни да приемем това и да си простим, няма да можем да продължим напред и да простим на другите.

Освен това в хода на живота всеки от нас натрупва своя дял от решения и действия, достойни за съжаление, които изискват собственото ни опрощение. Ако искрено се взрем в себе си, вероятно ще открием деформирана тъмна маса от вина и угризения, скрита дълбоко в нас. Ако не се разправим с тази вътрешна сянка, тя ще саботира усилията ни за трансформация, като ни накара да се съмняваме в себе си и да се боим.

Нужно е да се освободим от вината, която таим в себе си, като развържем възлите и разплетем конците. Много често гневът и възмущението, които насочваме към другите, са всъщност проектирани навън самообвинения. Първо трябва да се излекуваме от тази самоненавист, за да можем вярно да преценяваме действията на хората около нас. Когато видим тези сенчести части от себе си в светлината на любовта, ще сме способни да ги разберем и състраданието ще облекчи раните, които сами сме си нанесли.

Да простим на другите

След това трябва да насочим силата на опрощението навън, към онези, които някога са постъпили зле с нас. Трябва да вземем съзнателното решение да изоставим обидата и да въдворим вътрешен мир. По пътя към постигането му ще влезем в схватка с рационалния ум, който е неспособен да види ползата от прошката. С времето обаче, докато все повече израстваме духовно, ще разгърнем тази способност.

 

Най-важните неща – Карън Уайът, karenwyattmd.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако обидата тежи в сърцето ви, прочетете тези думи на Екхарт Толе

Прошката значи да обичаш себе си. Защото с нея изхвърляш товара на омразата и гнева от живота си

Гневът разболява не само душата, но и тялото ни! Освободете се от него

Акцент на седмицата

Спри да си казваш нaкъде е трябвало да поемеш, какво е трябвало да направиш, какъв е трябвало да станеш... Поел си точно натам, накъдето е трябвало да поемеш. Направил си точно това, което е трябвало да направиш. Станал си точно този, който е трябвало да станеш... Научил си точно тези уроци, които е трябвало да научиш. Паднал си точно толкова пъти, колкото е трябвало да паднеш. Борил си се точно толкова силно, колкото е трябвало да се бориш. Спечелил си точно тези победи, които е трябвало да спечелиш...

Разбрал си точно това, което е трябвало да разбереш... Разбрал си, че невинаги е важен крайният резултат - по-важно е какво си вложил по пътя към него. Разбрал си, че не сравнението с другите те води напред - това, което те променя, е сравнението с теб самия. Разбрал си, че да следваш призванието си значи да следваш съдбата си.

Разбрал си си, че животът не е, за да се планира, а за да се живее.

Разбрал си, че сърцето е по-мъдро от разума.

Разбрал си, че пътищата на съдбата криволичат понякога, но винаги те отвеждат там, където трябва да бъдеш...

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите".

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018 г.

Сподели мнението си