Кариерен тласък. Какво отличава най-добрите от останалите?

Кои са професионалистите, които обират премиите, престижните проекти и повишенията? Какво е това, което те правят, а другите пропускат?

През изминалите две десетилетия ние изследвахме най-влиятелните и уважаваните служители в повече от петдесет компании, работещи в десетки отрасли. Посетихме всяка от тези организации и помолихме хиляди служители (включително началниците) да ни дадат имената на трима колеги, чието мнение, работа и способности най-много ценяха. Искахме да открием безспорните авторитети – и го направихме.

Когато се запознаехме отблизо с тези високо ценени личности, ние установявахме, че те не са изпъкнали благодарение на някакъв конкурс за популярност, а са спечелили съревнованието за продуктивност. Не бяха политици, а действителни авторитети.

А после се залавяхме здраво за работа. Трябваше да разберем какво правеха тези първенци, за да бъдат така ценени – от колеги и от шефове едновременно. И ето какво открихме.

В компании с най-разнообразна дейност, като дъскорезници, правителствени агенции, софтуерни компании и благотворителни организации с нестопанска цел, в практиката на най-уважаваните служители откроихме три основни принципа на здравословно професионално поведение.

1. Познаваха своята материя. Добре, признаваме, че това звучи малко неопределено, затова нека изясним какво имаме предвид под „материя“. Най-добрите полагаха редовни усилия, за да са сигурни, че владеят техническите аспекти от работата си. Дори тя да се изразяваше в сортиране на дървени трупи, вечер те заспиваха, мислейки за различни стратегии за сортиране. Ако пък работеха в сферата на маркетинга, те настървено поглъщаха всяко специализирано издание, до което имаха достъп. Казано накратко, работеха здраво, за да се усъвършенстват в занаята.

2. Съсредоточаваха усилията си върху най-важните задачи. Освен че вършеха работата си добре, най-добрите професионалисти допринасяха за успеха на компанията си, като изпълняваха задачи от ключова важност. Това е важно да се разбере. Не всички приноси са равностойни. Високо ценените служители помагаха на компанията си да контролира „критичните променливи“, както ги нарича професор Джефри Пфефър от Стандфорския университет. Ако компанията срещаше трудности в производството на своя продукт, топпрофесионалистите намираха начин да помогнат в разрешаването на този проблем. Ако проблемите бяха от правно естество, най-добрите професионалисти прилагаха своите специфични знания и умения в тази област. Ако липсваше ефективна пазарна стратегия, те нагазваха до кръста в този проблем.

А как тези ключови задачи се падаха все на топпрофесионалистите? Първо, те живо се интересуваха как се развива компанията им (и най-вече какви са ключовите предизвикателства пред нея). Те опознаваха компанията, в която работеха. После (и в това се изразяваше истинският им гений) се „екипираха“ така, че да допринесат по най-добрия начин за целите на компанията си. Топпрофесионалистите допълваха и усъвършенстваха своя набор от умения и това им осигуряваше достъп до ключовите задачи.

3. Изграждаха си репутация на полезни служители. Дори да си вършите работата добре и да помагате в преодоляването на най-важните за фирмата си предизвикателства, това не е достатъчно. Необходимо е, но не и достатъчно. Личностите, посочени от колегите им като най-авторитетните в компанията, бяха също така харесвани и популярни в рамките на екипа си, а понякога и сред всички служители на фирмата. Имената им се знаеха от повече хора и, най-важното, другите ги определяха като експерти, които не скъпят времето си.

Склонността им да отделят време, за да помагат на колегите си, поставяше най-добрите професионалисти в центъра на важните социални мрежи. Обърнете внимание, че това не е принципът, според който обикновено функционират социалните мрежи. Най-добрите професионалисти не създаваха познанства просто за да се хвалят пред другите с впечатляващата си колекция от визитни картички. Егоистичната мотивация при тях не бе на преден план. Те бяха популярни и уважавани не заради връзките, чара или привлекателността си, а защото помагаха на другите да разрешат своите проблеми.
Открийте своя модел на здравословно поведение

Сега, когато вече знаете в общи линии какво е нужно, за да се превърне човек във високо ценен служител, ще трябва да адаптирате трите принципа на здравословно поведение към вашите специфични обстоятелства.

Помислете кои аспекти от работата си ще е нужно да подобрите? Разбира се, имате си длъжностна характеристика, но описани ли са в този документ по-фините, но не по-малко съществени компоненти от длъжността ви, които отличават най-добрите от посредственото множество?

След това помислете кои са „критичните променливи“ в компанията ви и как вие ги виждате. И най-накрая, кой по-точно трябва да ви познава и да ви оцени като полезен служител?

 

Промяната винаги е възможна – Кери Патерсън, Джоузеф Грени

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

За да бъдеш велик лидер, първо трябва да си велик човек

Възможно е да си здрав, успешен и обичан – от теб зависи!

Бъдете отворени за възможностите и се наслаждавайте на всеки миг от живота!