Аз не съм това, което ми се случва! Аз съм каквото реша да бъда!

Успехът е избор, а не резултат. Никой няма да ви направи успешни, докато сами не решите да бъдете такива. Успехът няма да дойде при вас, той може да дойде само от вас!

Добро винаги ще е враг на най-добро!

АКО МОЖЕТЕ ДА ИЗБИРАТЕ, КАК БИХТЕ прекарали живота си? Къде? С кого? Как ще създавате стойностни неща за други хора? На кого ще сте ментори? Кой ще е вашият ментор? Какво ще откриете или ще научите? Как наученото ще промени живота на останалите хора? Какво ще завещаете на децата и на внуците си? Какъв надпис искате на надгробния си камък, след като си отидете от този свят?

Някой задавал ли ви е подобни въпроси? Да, разбира се. Повечето от нас са ги срещали в речи, книги, проповеди и учебници – същите въпроси или подобни на тях. Повечето от нас дори са отговорили. Отсега нататък обаче няма да мислим нито за въпросите, нито за отговорите.

Прочетете отново първото изречение в тази глава. Виждате ли капана? Разбирате ли защо мнозина от нас не обръщат внимание на този въпрос и не се интересуват от отговорите – онези, които даваме?

Не? Погледнете отново. Обърнете внимание на първите четири думи. Опасността се крие в тях.

Наглед играта „Какво ще стане, ако“, напомняща невинните игри от детството ни, изглежда толкова безобидна и забавна. Само че ние вече не сме деца и формулировката не е безопасна. Може би е наивна, но не и безопасна.

Бих казал, че е ужасна, измамна и пагубна. Защо мисля така? Защото този въпрос и начинът, по който ви е задаван още от детството ви, подло са ви внушавали, че животът е хазартна игра. Също като мнозина от нас сте били убеждавани бавно, но настойчиво, че вашата роля в тази игра е на пасивния наблюдател.

Разбрахте ли вече какво имам предвид? Историята ни доказва, че онези първи четири думи ако можете да избирате  са били използвани от егоманиаци и тирани, целящи да поробят умствено и физически цели народи. Тези думи насаждат убеждение, което е по-силно от оковите.

Теорията е малко известна, но вредата от нея е голяма: никой не може да надхвърли заложените у него способности. Или, казано по друг начин, онова, в което човек искрено вярва, е толкова силно, че на практика контролира поведението му. Всъщност за точното определяне на нивото, до което всеки може да стигне, е необходимо само да установим в какво вярва въпросният човек. (Забележка: теорията не се базира на това дали убежденията на въпросното лице са верни. Става въпрос за връзката между предела на този човек и искрените му убеждения.) Между другото тъкмо поради тази причина мнозина не осъществяват намеренията си. След празничното посрещане на Нова година или след набелязването на цели, за което ти задължават в работата, те не вярват, че ще постигнат онова, което са написали или заявили пред приятелите си. Ето защо целите им са без значение. Може да изпишат няколко страници с обещания, да си залепят напомнящи бележки на огледалото в банята или да се въведат напомняния в телефоните, но дълбоко в себе си те не вярват, че ще постигнат набелязаното.

 

Малките неща – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Понякога най-малката крачка в правилната посока се оказва най-голямата стъпка в живота ви!

Не сте в конкуренция с никого освен със себе си! Целта е да победите последното си представяне!

Нищо не може да сломи духа ни, ако има за какво да се борим