Да преодолеем страха, че няма да сме на висотата на някакво очакване

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Не се предавай, Осъзнавай
снимка: wpnature.com

снимка: wpnature.com

Всеки има своите несъвършенства, но не се отказвайте! Бъдете смели и вярвайте в себе си! Пукнатините ни, може да ни натъжават и засрамват, но именно чрез тях можем да проявим най-доброто от себе си.

Задължението на младия Акира било да доставя прясна вода за пиене в дома на учителя Ое, където се помещавало и училището му. Всеки ден той отивал до пълноводния извор в подножието на хълма, на двайсетина минути разстояние от къщата. Там пълнел две големи делви, които запазвали водата студена през целия ден. Окачвал ги на една кобилица, която поставял на врата си, и така можел да носи по тринайсет-четиринайсет литра без особено усилие.

Една от делвите обаче имала пукнатина, през която част от водата изтичала, и в края на пътя от извора до къщата делвата пристигала наполовина пълна.

Цели две години Акира така доставял вода – отивал рано на извора, пълнел двата съда и се връщал с делва и половина вода.
Здравата делва била много горда, че през цялото това време доставяла цялото количество вода. Пукнатата делва обаче била тъжна и засрамена от собственото си несъвършенство, защото съзнавала, че изпълнява само половината от това, за което била създадена.

След тези две години служба пукнатата делва вече не издържала и изрекла на висок глас:

– Толкова ме е срам!

Акира обърнал глава наляво, видял потъналата в скръб делва и попитал:

– От какво те е срам, приятелко?

– През цялото това време не успях да запазя всичката вода до дома на учителя. Какво разхищение! Заради моите недостатъци провалях част от работата ти – оплакала се делвата.

Акира се усмихнал и казал:

– Недей да говориш така. Сега ще те напълня с вода на извора, а на връщане искам да гледаш внимателно пътя.

Когато стигнали до извора, Акира напълнил делвите с вода, сложил кобилицата на раменете си и поел по обратния път. Пукнатата делва започнала да се оглежда наоколо, както й било наредило момчето.

– Пътят е прекрасен – казала делвата.

– И аз го харесвам много. Виждаш ли красивите цветя покрай пътеката? През тези две години засадих цветни семена от твоята страна, защото знаех, че ще ги поливаш всеки ден, когато се връщаме от извора – казал Акира.

– Наистина ли? – попитала делвата развълнувано.

– Да. Благодарение на това, берях ги и украсявах с тях масата на учителя. Скъпа приятелко, ако не беше това, което си, нито учителят Ое, нито аз щяхме да се насладим на красотата им!

Тази древна японска история съдържа една будистка мъдрост, отнасяща се за правилното поведение спрямо недостатъците на другите или спрямо собствените ни несъвършенства. И този урок е ключът към преодоляването на стреса в службата и в живота, макар че трябва да отбележа, че това е един малко странен урок за западния ни начин на мислене. Нека отворим широко ума си, защото се намираме пред едно истинско духовно предизвикателство за разглезените ни неврони.

В действително източникът на стреса е страхът, че няма да сме на висотата на някакво очакване. Разбира се, става дума за изискване, което ние предявяваме към самите нас: „Какъв ужас, ако не приключа доклада навреме! Това не трябва да се случва!“ Когато се стресираме, ние сме като делвата Акира, която не понася недостатъците си. Страхуваме се, че не сме способни, че не сме на нивото на другите.

 

Изкуството да не си вгорчаваме живота – Рафаел Сантандреу, rafaelsantandreu.es 

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Джордж Бърнард Шоу : Човек е като тухлата: колкото повече гори, толкова по-твърд става.

Успехът се постига с постоянство и положителна нагласа

За да променим живота си, първо е нужно да знаем какво искаме да постигнем