Ако разгледаме щастието от времето на Аристотел до ХХІ век…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай
снимка: 1freewallpapers.com

снимка: 1freewallpapers.com

Щастливият живот е лично творение, отстояване и търсене на точните съставки, които са ни необходими. Дори да не съществува еднообразна рецепта за щастие, можем да открием онези принципи и конкретни примери, които да ни стимулират да преобърнем живота си в такъв, изпълнен с радост.

Преди две хиляди и триста години Аристотел заключил, че повече от всичко друго човек желае да е щастлив. И ако щастието преследваме заради самото него, всяко друга цел – здраве, красота, пари или власт – придобива значимост единствено защото се надяваме да ни направи щастливи. Немалко се е променило от времето на Аристотел досега. Неимоверно са нараснали познанията ни за света на звездите и този на атомите. Древногръцките богове са като безпомощни деца в сравнение със съвременния човек и силите, които владее. И въпреки това – колко малък е напредъкът ни през изминалите векове, що се касае до този въпрос от най-голяма важност. Ние не разбираме същността на щастието кой знае колко по-добре от Аристотел, а колкото до умението да постигаме това блажено състояние, може да се каже, че не сме направили и крачка напред.

Въпреки, че днес сме по-здрави и живеем по-дълго, въпреки че дори и най-несъстоятелните сред нас са обградени с материален лукс, за какъвто не би могло да се мечтае само допреди няколко десетилетия (в двореца на Краля Слънце баните са се брояли на пръсти, столовете са били рядкост дори в най-заможните средновековни домове, а никой римски император не би могъл да включи телевизор, когато го налегнела скуката), и въпреки изумителните научни знания, до които имаме постоянен достъп, хората често имат чувството, че животът им отива нахалост и вместо наситени с щастие, годините им преминават в тревожност и отегчение.

Може би причината е, че човек е обречен да бъде все неудовлетворен и винаги да жадува за повече, отколкото може да има? А може би това така разпространено безпокойство, често вгорчаващо и най-ценните ни мигове, е следствие от това, че търсим щастието не където трябва? Замисълът на тази книга е с помощта на някои способи на модерната психология да се потърси отговор на вечния въпрос: Кога хората се чувстват щастливи? Успеем ли да открием задоволителен отговор, може би впоследствие ще сме способни да наредим живота си така, че щастието да играе по-съществена роля в него.

Двайсет и пет години преди да започна работа по тази книга, аз направих едно откритие и оттогава се опитвам да го осмисля. Думата „откритие“ е може би подвеждаща, тъй като става въпрос за нещо познато на хората открай време. И въпреки това е уместна, защото макар и добре известен, въпросният феномен не е бил теоретично описан и обяснен от съответния клон на науката, който в случая е психологията. Ето защо посветих четвърт век на изследването на това убягващо явление.

„Откритието“ ми се изразява в това, че щастието не е нещо, което се случва просто така. То не е резултат от добра участ или случаен шанс. Не може да се купи с пари или да се придобие посредством власт. Не зависи от външни събития, а по-скоро от начина, по който ги интерпретираме.

Щастието всъщност е състояние, за което всеки трябва да се подготви, а после да култивира и отстоява. Хората, които се научат да контролират вътрешния си опит, ще са в състояние да влияят върху качеството на живота си. А това е най-доброто, което може да стори всеки от нас, за да се доближи до щастието.

Неспособни сме обаче да постигнем щастието, ако съзнателно го търсим. „Запиташ ли се дали си щастлив – казал е Джон Стюарт Мил, – и преставаш да бъдеш такъв.“ Откриваме щастието в пълната ангажираност с всеки детайл от собствения си живот, бил той добър или лош, а не като го търсим директно.

Австралийският психолог Виктор Франкъл красиво е резюмирал тази идея в предговора към книгата си „Човекът в търсене на смисъл“*: „Не се стремете към успеха – колкото повече се стремите към него и го правите своя цел, толкова повече ще ви убягва. Защото успехът, както щастието, не може да се преследва, той трябва да последва, и то само като непреднамерен страничен резултат от посвещаването на човека на кауза, по-висша от самия него…“

 

Поток – Психология на оптималното преживяване – Михай Чиксентмихай

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Най-големият успех е зад онова, което се страхувам да направя

Тайната на щастието не е да се стремиш да имаш повече, а да развиеш способността да се радваш на по-малкото

Бъдещето ви не е орисано! Вие го ковете. От вас се иска само желание да го съградите