Звучи възможно тази вечер. Но почакай до сутринта. Почакай да дойде здравият разум на утрото…
Звучи възможно тази вечер. Но почакай до сутринта. Почакай да дойде здравият разум на утрото… – Машината на времето, Х.Г. Уелс
Колко мечти сме изоставили само защото здравият разум ни казва, че са невъзможни… Колко морета сме се отказали да преплуваме, колко върхове да изкачим… Колко граници да прескочим… Колко страхове да надмогнем…
Отказваме се от това, което искаме и можем да бъдем, защото вярваме, че трябва да бъдем това, което… си мислим, че сме. Което другите ни казват, че сме. Което здравият разум ни казва, че сме. А здравият разум е убиецът на мечтите, убиецът на това, което е възможно, на това, което може да бъде…, ако само се осмелим да повярваме в него. И да се борим за него. Най-вече със себе си. С ограниченията, които сами сме си наложили. И в които сме повярвали.
Защото хората, които променят света, са тези, които имат смелостта да променят себе си. Да променят мисленето си. Живота си. Тези, които имат смелостта да чуят гласа на сърцето си. И да го последват. Напук на страховете си. Напук на общоприетото мнение. Напук на трезвото мислене. Напук на измамната сигурност да бъдат като всички.
Това са хората, които знаят, че за да останеш верен на себе си, понякога трябва да се изправиш срещу себе си. Да провокираш себе си. И да надмогнеш себе си. Защото само тогава ще можеш да живееш истински живота си.