Любовта може да ни научи да се справяме с несъвършенствата си

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Размисли, Прощавай | 0 Коментара
снимка: adevarul.ro

снимка: adevarul.ro

Сладката еуфория на влюбването е безценен дар, на който следва да се насладим. А когато премине и постепенно се появят несъвършенствата, само истинската любов може да ни помогне да се справим с тях. Добре е да развиваме способността си да се справяме със смесените чувства и да преодоляваме неприятните страни.

Когато сме влюбени за първи път, през първите седмици или месеци след нашата сватба, ние възприемаме любимия си като съвършен и не можем да си позволим неприятни чувства към него. Затова сподавяме (отхвърляме, пренебрегваме) всяко нещо, което не харесваме у партньора си. Така осъзнаваме само добрите му страни, забравяйки за неща като несъвършена фигура или физика, прекалена бъбривост или мълчаливост, склонност към напълняване или слабеене, прекалена оживеност, изолираност, мрачно настроение, липса на способности в областта на спорта, музиката, изкуството, шиенето и готвенето.

Първоначално това пренебрегване на нежеланите страни от характера на нашия партньор има положителен резултат. Живеейки с него/нея ден след ден, месец след месец, ние откриваме нови неща у партньора си. Някои са добри, а – други не съвсем. Някои дори ни възмущават. Но тъй като сме свикнали да потискаме неприятните черти в подсъзнанието си, ние продължаваме да виждаме любимия като почти съвършен модел и всичко е наред.

Има един проблем. Не можем да ги потискаме вечно. Един ден ще достигнат точката на насищане. Това може да стане след дни или след години. Това зависи:

1. от нашата способност да потискаме, отхвърляме и пренебрегваме неприятните страни и 

2. от степента на нашата зрялост, а именно, от способността ни да се справяме със смесените чувства.

Достигнали до тази Критична точка, ние не можем повече да потискаме отрицателните чувства. Внезапно се оказваме изправени пред дните, месеците или годините, изпълнени с противоречиви чувства към партньора ни. Пак поради липса на зрялост (неспособност да се справим с противоречивите чувства) ние правим пълен обрат. Подтискаме добрите чувства и подчертаваме лошите. Сега виждаме партньора си в противоположна светлина – изцяло неприятен или почти никак приятен.

А това може да стане бързо. Преди два месеца Джон е виждал Ивон като символ на съвършенството. Сега той едва я понася. Ивон си беше същата. Само неговото възприятие за нея се беше променило.

Как да се справим е този общ проблем, който разяжда нашата социална структура и подкопава националните корени? както обикновено, лесно е да се даде отговор, но е трудно да се направи.

Първо, ние трябва да осъзнаем, че никой не е съвършен. Това е удивително. Ние го чуваме всеки ден, но не му вярваме. Играейки на криеница, ние демонстрираме, че искаме и очакваме любимите ни да са съвършени.

Второ, добре е постоянно да си припомняме добрите и лошите страни на партньора си. Аз трябва да осъзная и да не забравям, че жена ми притежава качества, за които съм благодарен, и качества, които бих желал да се променят – тя е като всички други жени. Необходимо ми е много време, за да се науча да мисля за добрите й черти в моменти, когато съм разочарован от нея.

Трето, трябва да се научим да приемаме партньорите си такива, каквито са, заедно с недостатъците им. Веро­ятността чрез развод и друг брак да си решите проблема и да намерите по-добър партньор е много малка, особено като се имат предвид вината и другите проблеми, възникващи при подобни действия. Запомне­те, че вашият съпруг или съпруга са наистина незаменими.

 

Детето – как да го обичаме истински – Рос Кембъл

Издателство: Нов човек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Прощаваш, когато приемеш несъвършенствата на хората и продължиш да ги обичаш…

Акцент на седмицата

Спри да си казваш нaкъде е трябвало да поемеш, какво е трябвало да направиш, какъв е трябвало да станеш... Поел си точно натам, накъдето е трябвало да поемеш. Направил си точно това, което е трябвало да направиш. Станал си точно този, който е трябвало да станеш... Научил си точно тези уроци, които е трябвало да научиш. Паднал си точно толкова пъти, колкото е трябвало да паднеш. Борил си се точно толкова силно, колкото е трябвало да се бориш. Спечелил си точно тези победи, които е трябвало да спечелиш...

Разбрал си точно това, което е трябвало да разбереш... Разбрал си, че невинаги е важен крайният резултат - по-важно е какво си вложил по пътя към него. Разбрал си, че не сравнението с другите те води напред - това, което те променя, е сравнението с теб самия. Разбрал си, че да следваш призванието си значи да следваш съдбата си.

Разбрал си си, че животът не е, за да се планира, а за да се живее.

Разбрал си, че сърцето е по-мъдро от разума.

Разбрал си, че пътищата на съдбата криволичат понякога, но винаги те отвеждат там, където трябва да бъдеш...

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите".

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018 г.

Сподели мнението си