Хората винаги очакват от теб да бъдеш нещо. За предпочитане това, което са те
Хората винаги очакват от теб да бъдеш нещо. За предпочитане това, което са те. – На Изток от Рая; Джон Стайнбек
Всички имат очаквания към нас. Всички имат изисквания. Всички имат претенции. Искат от нас да правим това, което те правят. И да вярваме в това, в което те вярват. Искат да се откажем от това, от което те са се отказали. И да забравим това, което те са забравили. Искат да мислим като тях. Да следваме техните правила, да се съобразяваме с техните разбирания, да водим техния живот. Да бъдем като тях. Искат… да бъдем тях.
Защото така е по-лесно. Защото е по-безопасно. И защото трудно се живее с различното. Различното те провокира – да мислиш, да се вглеждаш в себе си, да се променяш. Провокира те да си задаваш въпроси за собствените си решения, за собствените си избори. За живота, който си избрал. А хората не искат това. Не искат да излизат от границите на познатото, на статуквото, което сами са си наложили, на рамките, които сами са начертали. Не искат да рискуват. Не искат да се променят.
И се опитват да поставят в калъп всеки, който се противи на „общоприетото“. Всеки, който мисли и усеща нещата различно. Всеки, който мечтае за невъзможното… и за това, че няма невъзможно. Всеки, който „лети в облаците“ и отказва да „стъпи на земята“. Всеки, който слуша сърцето си, а не гласовете около себе си. Всеки, който иска да остане верен на себе си. Всеки, който… има смелостта да се променя. И така да променя света.
Всеки, който… е като теб.