Животът е достъпен само в настоящия момент! Ако изоставиш настоящия момент, не можеш да го върнеш никога!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка за фон: pexels.com

снимка: pexels.com

 

Най-важният момент, който имаме е настоящият, тъй като единствено върху него имаме власт!

След няколко минути сервитьорът сложи пред мед голяма порцеланова чиния с бял чийзкейк, потопен в домашно ягодово сладко и украсен със стръкче мента, а до парчето кейк имаше голяма топка ванилов сладолед, полят с още от сладкото. Изглеждаше разкошно! Ян ми беше поръчал и дълго кафе с каничка мляко и минерална вода.

-Изглежда много вкусно – усмихнах му се аз одобрително и грабнах вилицата, нетърпелива да вкуся това сладко изкушение.

-Спри! – извика Ян и сложи голямата си длан върху ръката, която тъкмо щеше да загребе.

-Остави вилицата за момент. Докосни чинията – каза той и нежно приплъзна ръка по студения, грапав порцелан. След това изненадващо потопи единия ми пръст направо в сладоледа и лепкавото сладко.

-Усети допира на тази храна, която се каниш да вкусиш. Поднеси я към носа си и вдъхни от ягодовия аромат, от нежната ванилия. Близни леко от пръста си и затвори очи.

Не мога да не призная, че колкото и да ми изглеждаше налудничево, а и срамно да се храня по този начин, този чийзкейк ми се видя най-вкусният сладкиш, който някога бях яла. Имах това усещане не защото сладкишът беше толкова специален, а защото Ян го направи такъв за мен. Изядох го до последната троха –  бавно, през повечето време затворила очи, изживявайки всеки миг, и потънала в наслада.

-Защо не съм го правила преди? попитах, след като приключих с яденето. – Хапвам сладко почти през ден и никога досега не съм яла нещо по-вкусно. Никога досега не съм си позволявала да въздишам и да преглъщам със затворени очи, да се пренасям в други светове само от една хапка сладкиш, който се разлива по тялото ми като амброзия от боговете!

-Така се отнасяме към повечето неща, Ина. Правим ги машинално – замислени, отсъстващи, бързащи или мрънкащи. Помисли си например за майката, която вечер чете приказка на детето си за лека нощ. Убеден съм, че много майки си мислят какво имат да правят и не чуват истински какво се разказва в приказката. А е възможно майката да присъства напълно, да се потопи в приказната магия, прегърнала детето си. Така тя ще му предаде не само думите, които изрича, но и присъствието, усещането. Това присъствие стига право до сърчицето на детето и то ще има поне няколко спомена от тези ранни години. Стихията на земята ни учи, че настоящето е любовната прегръдка на живота.

-Ox, как ми е писнало от тези агитации за „тук и сега“! Влизам във фсйсбук и първата публикация там е нещо от рода на: „Изживей деня си само днес – усмихнат и благодарен“. Търся някоя книга, коя го да ми помогне да оправя скапаното си настроение. и – хоп, отново попадам на „Как да живеем тук и сега“. По семинари, из списания навсякъде е много актуално да се говори за това как да присъстваме повече в настоящето. Ама като не ми се получава, Ян! Добре, преди малко за няколко минути го направих, докато се хранех, но това съвсем не означава, че мога да присъствам на сто процента в преживяванията, особено в неприятните.

-Права си, че много се говори за това „тук и сега“, явно е от решаващо значение за качеството на живота ни, или поне за живота ни сега развеселено отговори той. – И съм напълно съгласен, че е почти невъзможно да присъстващ на сто процента във всичко, което правиш. Но когато усетиш, че земната ти стихия се надига някъде в теб, ти започваш да откриваш колко красота и любов има в това да захвърлиш миналото и бъдещето, и да се отдадеш на случващото се в теб и около теб. Това е свободата и сигурността, които са преплели ръцете си в едно велико изживяване. Материалният свят е свят на усещанията, в който си здраво стъпила на земята. Научиш ли се как да вървиш с любов, тогава любовен е всеки твой ден.

-Не обещавам, че ще мога да се справя c това „тук и сега“. Според мен всеки човек има такива мигове на пълно присъствие, но обикновено те се случват от само себе си и най-често са свързани c истински важните моменти в живота – да получиш подарък, поднесен по много специален начин, да кажеш „Да“ пред олтара – такива неща.

-Ако присъстваме само при подобни, специални събития, ние губим повече от половината от живота си в блуждаене между миналото и бъдещето. Защо яденето на парче торта да е нещо, на което да се насладиш по-малко, отколкото получаването на скъп подарък? Нещата са толкова ценни, колкото ние изберем да бъдат.

 

Когато Ина срещна Ян – Моника Василева

Издателство: AMG Publishing, amgbooks.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Огънят вътре в нас, гори по-силно от огъня около нас!