Блага Димитрова: Зад облаците грее слънцето. И пътят към него е право напред – през облаците, през трудното…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Блог, Препоръчано
Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да вървиш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не

Дон Мигел Руис за любовта и другото й лице – страха…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Блог, Препоръчано
При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов, защото

За старите души… И пътя им навътре, към себе си

Автор: | Категории: Книгите и Аз
Какво е усещането да си стара душа?! Това е да носиш в себе си чувството, че вече си виждал всичко това, че си го изпитвал, че си го докосвал… Че те е имало и преди. И че всяка твоя стъпка е завръщане към теб самия… Фразата „Всичко е свързано“

Георги Господинов за бавното живеене и бързащото време

Представям си как душите ни се лутат, объркани като диви гъски, из въздушните коридори сред пронизителното пищене на самолети. Или ги виждам да стоят на някой терминал, забравили откъде идват и закъде летят Три преписки върху бавното и едно стихотворение 1. „Възхвалата на бавното е и възхвала на разказването

Ерих Кестнер за уроците на живота… и боксьорските ръкавици

Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. „Тежката страна на живота съвсем не почва, с изкарването на прехраната. Нито почва, нито

Епикур: Не разваляй това, което имаш, мечтаейки за онова, което нямаш – това, което имаш сега, някога е било сред нещата, за които само си се надявал

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Любими цитати от любими книги
Вдъхновяващи мисли на един вдъхновяващ ум, променил завинаги философията… и не само! Ето какво четем за Епикур в книгата на издателство „Милениум“:  „Епикур (341-270 г. пр.Хр.) е автор на над триста философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи… Школата на философа се помещавала в просторен парк,

Да се прочете от всички влюбени! Защото любовта е като гора – красива, понякога страшна, но най-важното… ваша!

Нима не е такава природата на любовта?… Да умеете да цените изгревите, които другият носи в себе си и да бъдете търпеливи, когато той преживява своите залези. „Когато хвана ръката ти и с теб решим да тръгнем заедно през гората на живота, аз няма да ти обещая, че никога

Нито един ден не е по-важен от днешния

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
Всеки ден е нов и утре отново ще бъде нов“. Същото се отнася и за нас като човешки същества. днешните грижи ще свършат днес. Утре вие ще бъдете нови хора. Затова не трябва да се притеснявате.“ В природата всеки ден е нов ден „Отгледайте си растение от семка. Посадете

За изгревите в душата – когато мракът ражда светлината

А изгревът за човешката душа е способността ни да се издигаме, да превръщаме мрака в светлина, да стопляме изстиналите трупове на миналото с лечебните възкръсващи лъчи на сърцето си. Изгревът е нашата способност да излизаме и от най-мъчния мрак, при това да излизаме от него като горди победители. „В

Посвещава се на всички „грозни патета“

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб
Когато другите те критикуват, когато се опитват да те променят, когато ти казват, че не си достатъчно добър, припомни си тази приказка. А после се погледни в огледалото и в очите си ще видиш цялата красота на душата си… Грозното пате „Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край