Хорхе Букай: Защо отделяме най-малко време на хората, които най-много обичаме
Повечето от нас посвещаваме по-голямата част от ежедневието си на хората, на които не държим, вместо на тези, които обичаме.
Ако сме напълно искрени, ще признаем, че всъщност не обичаме всички хора еднакво силно и не е справедливо да изискваме от себе си да влагаме една и съща енергия в отношенията си с конкретни хора и с всички изобщо. Струва ми се, че ако някой обича човечеството като цяло, без да изпитва привързаност към конкретни индивиди, става дума за чувство, присъщо на хората, които смятаме за светци…
След като осъзная, че обичам някои хора повече от други, и се отърся от обусловената от възпитанието ми вина, започва да нараства интересът ми към онези неща и хора, за които ме е грижа най-много, и отделям повече внимание на онези, които обичам повече.
Колкото и невероятно да звучи, много хора в нашето общество посвещават по-голямата част от ежедневието си на хората, на които не държат, вместо на тези, които според собствените им думи обичат с цялото си сърце. Прекарват повече часове и опити да доставят радост на хора, които не ги интересуват, отколкото да зарадват онези, които обичат. Това е глупаво. Трябва да въведем ред. Трябва да се осъзнаем. Напълно човешко е да влагаме оскъдното време, с което разполагаме, главно в грижа за онези връзки, които сме изградили с любимите си хора. Трябва да осъзнаем, че е неестествено да прекарваме повече време с онези, с които не искаме да бъдем, вместо с тези, които наистина обичаме.
Едно е да отделяме известно внимание на работата си и да поддържаме топли отношения с хора, които не познаваме, нито ни интересуват, съвсем друго е системата перверзно да ни внушава, че това трябва да обуславя живота ни. Такова поведение е нездравословно – дори да става дума за най-важните ни клиенти, за най-висшестоящия ни началник, за най-усърдния подчинен или за партньорите, с чиято помощ можем да спечелим повече пари, слава или власт.
Отдели няколко минути, за да направиш списък на хората, на които държиш. Кои са онези петнайсет, осем, двама или петдесет души, които са истински важни за теб? Не се тревожи, ако пропуснеш някого. Ако не си спомниш за него, това означава, че ТОЗИ ЧОВЕК не е важен за теб. След като списъкът е готов (не включвай в него децата си: както знаеш, за нас те са по-важни от всичко), вероятно ще намериш потвърждение на това, което вече ти е известно… Възможно е и да се изненадаш.
После обърни листа и без да гледаш предишния списък, напиши имената на онези десет души, които вярваш, че държат на теб (с други думи, направи списък на хората, които биха те включили в своите списъци). Без значение е дали вече фигурират в предишния списък. Може би ще установиш, че има хора, които обичаме, но които вероятно не ни обичат кой знае колко, и че съществуват хора, които ни обичат, но ние не държим особено на тях.
Експериментът си заслужава, а изненадата при сравняването на двата списъка е обяснима. Това ще ни помогне да определим много по-адекватно времето, енергията и силите, които влагаме във всяка среща с другите.
Пътят на срещата – Хорхе Букай, bucay.com
Издателство: Хермес, hermesbooks.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.