Искаш ли да станеш роб – страхувай се

Страхът е като фалшивия приятел – колкото и да му вярваме, той рано или късно ни кара да се чувстваме зле, заради това, че сме се подвели по него.

Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой настоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойство няма да поправи нещата. Безпокойството всъщност ще стане причина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен това то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаимоотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, наложени   от другия.Представете си, че живеете през 1860 г., в началото на Гражданската война. Страната се готви за война и населението на Съединените щати е приблизително 32 милиона. Всеки от тези 32 милиона души се безпокои за стотици неща и те прекарват много настоящи моменти в тревога за бъдещето. Безпокоят се за войната, за цените на храните, за военната повинност, за икономиката, за всичко, за което вие се безпокоите днес. През 1975 г. — близо 115 години по-късно — всички онези хора, които са се тревожили, са мъртви и сумарното им безпокойство не е променило нито един миг от това, което днес е история. Същото се отнася за моментите на вашето безпокойство. Кой от миговете, изпълнени с вашето безпокойство, ще има някакво значение във времето, когато земята бъде населена от съвсем нова група хора? Нито един. А кой от миговете ви на безпокойство има значение днес, кой ще промени нещата, за които се тревожите? Нито един. Следователно това е едно слабо място, което трябва да се преодолее, тъй като вие пилеете ценните си настоящи моменти в поведение,  което не ви носи никаква положителна печалба.

Голяма част от безпокойствата ви засяга неща, които са извън вашия контрол. Можете да се безпокоите колкото искате за войната или за икономиката, или за възможно заболяване, но безпокойството не ви носи нито мир, нито охолство, нито здраве. Като индивид вие почти нямате контрол над тези неща. Освен това катастрофата, за която се тревожите, често се оказва съвсем не така ужасна,   както  сте  си я представяли.

Няколко месеца лекувах 47-годишния Харолд. Той се безпокоеше, че ще го уволнят и няма да може да издържа семейството  си.   Страдаше  от натрапчиво   безпокойство. Беше започнал да слабее, не можеше нощем да спи и често повръщаше. По време на лечебните сеанси разговаряхме за безполезността на безпокойството и за това, че той може да избере да бъде доволен. Но Харолд се безпокоеше истински и чувствуваше, че е длъжен всеки ден да се безпокои за възможни неизбежни бедствия. Накрая след месеци на безпокойство действително го уволниха и за пръв път в живота си остана без работа. За три дни си намери друга работа с по-висока заплата, която му доставяше по-голямо удоволствие. Той бе използувал склонността си към натрапчиво безпокойство, за да си намери новата работа. Бе търсил бързо и неумолимо, а цялото му безпокойство беше напразно. Семейството му не умря от глад и Харолд не се провали. Както повечето тревожни картини на бедствия, които човек си представя, случайността носи повече полза, отколкото ужас. Харолд от опит разбра, че безпокойството му е безполезно, и започна да възприема позицията на човек, който не се тревожи прекомерно.

 

Вашите слаби места – Уейн Дайър, drwaynedyer.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.