Мозъкът ти не избира мислите ти. Ти го правиш!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: hikuwait.com

снимка: hikuwait.com

Трябва да се научиш как да подбираш мислите си точно по начина, по който всеки ден избираш какво да облечеш.

В съдбата ми има толкова много неща, които не мога да контролирам, но затова пък други попадат под моята власт… Мога да реша как да прекарвам времето си, с кого да общувам, с кого да споделям тялото и живота си, парите и енергията. Мога да избирам какво да ям, чета и уча. Мога да избера как да гледам на нещастните събития в живота си — дали да ги смятам за проклятия, или за възможности (и в случаите, когато не мога да се издигна до най-оптимистичната гледна точка, защото прекалено много се самосъжалявам, мога да предпочета опитите да променям външния си вид). Мога да подбирам думите си и тона, с който говоря на другите. И най-вече, мога да избирам мислите си.

Тази концепция е радикално нова идея за мен. Ричард от Тексас наскоро я представи на вниманието ми, когато се оплаквах, че ми е невъзможно да отпратя тежките мисли. Каза ми: „Бакалничке, трябва да се научиш как да подбираш мислите си точно по начина, по който всеки ден избираш какво да облечеш. Това е способност, която можеш да развиеш. Щом толкова много искаш да контролираш нещата в живота си, работи върху ума си. Той е единственото, което трябва да контролираш. Зарежи всичко друго, освен него. Защото ако не можеш да се научиш да владееш мисленето си, винаги ще загазваш.“

На пръв поглед това изглежда почти невъзможна задача. Да контролираш мислите си? Вместо те да контролират теб? Но представете си, че е възможно. Не става дума за потискане и отричане. Потискането и отричането организират сложни игри, за да изглежда, че отрицателните мисли и чувства не се появяват. Ричард има предвид, че вместо само да отчиташ съществуването на отрицателните мисли, трябва да разбереш откъде идват и защо са дошли, и тогава — с голямо снизхождение и душевна сила — да ги отпратиш. Това е практика, която съвсем точно съвпада с всяко психологическо упражнение, което правиш по време на психотерапия. Може да използваш кабинета на психотерапевта, за да разбереш преди всичко защо те спохождат разрушителни мисли; може да правиш духовни упражнения, за да ги преодолееш. Да ги оставиш да си тръгнат, разбира се, е жертва. Изгубваш стари навици, уютната стара злоба и познатите образи. Естествено, ще са нужни практика и усилия. Това не е учение, за което чуваш веднъж и после веднага го овладяваш. Трябва постоянно да бдиш и аз искам да бдя. Трябва да го направя заради силата си. Devo farmi le ossa, казват италианците. „Трябва да изградя костите си.“

Затова станах бдителна — следях мислите си по цял ден и ги контролирах. Повтарям този обет по около 700 пъти на ден: „Повече няма да съм пристан на болни мисли.“ Всеки път, щом се появи и най-бледа мисъл, повтарям: „Повече няма да съм пристан на болни мисли.” Първия път, когато ме чу да казвам това, ухото ми настръхна при думата „пристан“. Пристанът, разбира се, е място за спасение, вход, през който влизаш. Представих си пристана — може би малко разнебитен, брулен от вятъра, но с добро разположение и подходяща дълбочина. Пристанът на моя ум е широк залив и само от него е достъпен островът на моята Същност (който наистина е млад вулканичен остров, да, но пък е много плодороден и обещаващ). На този остров е имало няколко войни, вярно е, но сега, с новия си господар (мен), залага на мира и на новата политика за защита на мястото. И сега — нека се разчуе през седем морета — вече има много, много по-строги закони за това кой може да идва на пристана.

Не може повече да идвате с тежките си и обидни мисли. Нито с корабите си, пълни със заразни мисли, нито с корабите си, пълни с робски мисли, нито с корабите си, пълни с войнствени мисли — всички те ще бъдат връщани. Същото се отнася и за всякакви мисли, натоварени с гневни и гладни изгнаници, с бунтари и памфлетисти, с метежници и наемни убийци, с отчаяни проститутки, със сводници и изменници срещу държавата — вие също не може да идвате повече тук. Канибалските мисли, по очевидни причини, повече няма да бъдат приемани. Дори мисионерите ще бъдат претърсвани внимателно за искреност. Това е мирен пристан, вход към красив и горд остров, който едва започва да изгражда спокойствие. Ако понасяте новите закони, мили мои мисли, тогава заповядайте в ума ми — иначе ще ви върна всички обратно в морето, откъдето сте дошли.

Това е моята мисия и тя никога няма да приключи.

 

Яж, моли се и обичай – Елизабет Гилбърт, elizabethgilbert.com

Издателство: Прозорец, prozoretz.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си