Повратите в живота ни не зависят от нас. Но от нас зависи как ще ги приемем

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: joyadebuda.com

снимка: joyadebuda.com

Нашата цел във всяка ситуация е вътрешен мир. Нашето вътрешно състояние определя преживяванията ни, но преживяванията ни не определят вътрешното ни състояние.

В живота ми имаше моменти – и днес още ги има, когато имах чувството, че мъката ще ме смаже. Нищо не ставаше по начина по  който аз исках – или бях в конфликт с някого, или се страхувах, че нещо може да се случи или да не се случи в бъдеще. Животът в подобни моменти е труднопоносим и умът започва едно безкрайно търсене на изход от болката.

И разбрах…, че промяната, която търсим е вътре в сърцата ни. Събитията са винаги следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия цари хаос… Един ден имате чувството, че сте свестен човек, а на следващия ви се струва, че сте пълен неудачник.

Винаги ще има поврати в живота. Те са част от човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме. 

Има една библейска притча, в която Иисус казва, че можем да построим своята къща върху пясък или върху скала. Нашата къща е емоционалната ни стабилност. Когато е изградена върху пясък, ветровете и дъждовете могат да я подкопаят. Едно разочароващо телефонно обаждане – и ние се сгромолясваме, една буря и къщата ни е срутена. Когато нашата къща е построена върху скала, тя е стабилна и здрава и бурите не могат да я повредят. Не сме толкова уязвими към житейските драми.

Нашата цел във всяка ситуация е вътрешен мир. Нашето вътрешно състояние определя преживяванията ни, но преживяванията ни не определят вътрешното ни състояние.

 

Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън, marianne.com

Издателство: Аратрон, aratron.org

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си