Халил Джубран: Да даваш значи да живееш

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара

снимка: iwallhd.com

Давай, не, защото някой иска нещо от теб. Давай, защото ти искаш да дадеш нещо на някого. Нещо на всички…

Когато давате от имането си, малко давате.

Но когато давате от себе си, давате истински.

Защото какво е имането ви освен неща, които пазите и вардите от страх, че утре може би ще са ви нужни?

О, утре! Какво ще донесе това утре на прекалено предвидливото куче, което заравя кокала в неизбродните пясъци, а после припва подир кервана на поклонниците, поели към  Светия град?

И какво е страхът от недоимък, ако не същински недоимък?…

Има такива, които дават малко от многото си – но те дават, за да се прославят като милостиви и щедри – и от тези нечисти помисли благодеянието им бива осквернено.

А има и такива, които имат малко, но всичкото го дават.

Те вярват в живота и в неговата щедрост и тяхното ковчеже никога не се остава празно.

Има и такива, които дават с радост – и тази радост е тяхната награда.

Има и такива, които дават с болка – и тази болка е тяхното кръщение.

А има и такива, които дават и нито чувстват болка, нито търсят радост, нито пък дават с мисъл, че правят благодеяние;

те дават така, както отвъд, в долината, миртата изпълва въздуха с ухание.

Чрез ръцете на такива Бог говори и през техните очи се усмихва на земята.

 

Добре е да даваш, ако те помолят, но дваж по-добре е да даваш сам, разбрал нуждата на ближния.

За щедрия търсенето на някой, комуто да даде, е радост по-голяма от самото благодеяние.

Нима има нещо, което можеш да задържиш ?

Всичко, което имаш, един ден ще оставиш;

затова давай днес, та времето на благодеянието да е твое, не на наследниците ти.

 

Често казвате :

– Бих дал, но на когото заслужава.

Овошките в градината ти не го казват, нито стадата на пасбището ти.

Те дават, за да живеят – да пазят своето, то значи да загинат.

Достойният да получава дните си и нощите си не е ли достоен да получи и от теб?…

А кой си ти, та хората да раздират гърдите си, та да можеш ти да видиш достойнството им голо и гордостта им несмутена?

Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието.

Защото животът дава на живота – и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.

 

Пророкът – Халил Джубран, wikipedia

Издателство: Фама, famapublishers.com 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си