Ако искаш да си изключителен, не бъди… нормален

Ако искаш да постигнеш изключителни резултати – не можеш да си позволиш да мислиш като посредствените хора. Не можеш да постъпваш, както постъпват те… А те винаги постъпват нормално.

Ако постъпваш така, както постъпват другите, грешиш. Защо? Защото повечето хора не постигат резултати, които бихме нарекли изключителни. Ако мисленето ти те кара да постъпваш като всички останали, ти не вършиш нищо друго, освен да допринасяш за поддържането на посредствеността. Но тя винаги си остава… посредствена, остава си нещо не достатъчно добро. Ти искаш ли да си нещо средно? Искаш ли средна продължителност на живота или среден стандарт на живот? Искаш ли бракът ти да е средна работа? Искаш ли да отглеждаш посредствени деца? Искаш ли духовният ти живот да бъде посредствен? Искаш ли да имаш средни приходи? Искаш ли влиянието ти върху добруването на обществото да бъде средно? Не! Разбира се, че не! Ако можеше просто да махнеш с магическа пръчка над живота си, щеше да искаш във всеки аспект да постигнеш резултати, които далеч надхвърлят средното. Щеше да искаш да създадеш живот, които е изключителен във всяко едно отношение. Следователно, за да постигнеш нещо, което е много над средното – тоест, да постигнеш изключителни резултати – не можеш да си позволиш да мислиш като посредствените хора. Не можеш да постъпваш, както постъпват те… А те винаги постъпват нормално…

Способността да живее със – или дори във – объркването и несигурността, е знак за зрелостта на личността. Посредственият човек вижда къде започва объркването и му обръща гръб. Бяга от него още щом го зърне на хоризонта. „Не мога да се справя с това“, казва си й „Това не е за мен“. Той не може да живее нито във, нито дори близо до объркването и винаги търси по-лесен път. Зрялата личност – онази, която постига изключителни резултати – съзнава, че най-големите награди, които животът предлага, са обградени с объркването като със стена. Този, които е готов да се издигне над посредствеността чувства, че победата е някъде отвъд стената на объркването и си казва: „Все още не мога да се справя с това. Все още то не е по силите ми, но аз ще работя, ще се уча, ще се усъвършенствам, докато стана първо компетентен, после – добър, и накрая – върховен експерт по този проблем! Ще се боря и ще упорствам срещу объркването и ще пробия, докато достигна разбирането и уменията, които ще ми гарантират победата. Все още не мога да свиря на китара. Все още не мога да реша задачата по алгебра. Все още не умея да говоря пред публика.“

Защо се боим толкова от объркването? То не е нищо повече от дума, означаваща „не знам отговора“! А всъщност винаги, преди да разберем отговора, ние не го знаем!

 

Проницателят се завръща – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: Skyprint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.