Да приемаш не значи да се примиряваш. Значи да осъзнаваш…

Вземи всяко обстоятелство, което обикновено отхвърляш, отбягваш или срещу което се съпротивляваш; после го приеми изцяло, виж ценното в него и го използвай по най-добрия начин. 

Приемането означава да посрещнеш този миг, това тяло и този живот с отворени обятия. Приемането се състои в това да се измъкнеш от пътя, по който си поел, и да заживееш в съзвучие с Висшата Воля, изразена като мъдрост на сърцето. Далеч по-различно от пасивното Примирение с нещата, Приемането използва всяко предизвикателство като средство за духовен растеж и разгръщане на съзнанието.

Денят напредна и мина обед. Внезапен порив на вятъра разлюля клоните над главите ни и откъсна един лист, който се завъртя и падна в близкия поток. Жената маг махна по посока на струящата вода и ме попита:

– Забелязвал ли си, Страннико, че течащата вода е едновременно и мека, и могъща. Отстъпчива, силна и податлива, тя се подчинява на земното притегляне без съпротива и приема формата на всеки съд. Водата ни разкрива най-разумния и най-мощен отговор на всяко възможно обстоятелство.

– И какъв е този отговор?

– Отстъпването, приемането — отвърна тя.

– Не разбирам — казах аз. — Винаги са ме учили да се боря за онова, в което вярвам, и никога да не се примирявам.

– Макар Законът на Приемането да ни учи да приемаме всичко, каквото се случва в живота ни, тук не става дума за пасивното понасяне на онова, което не ни харесва, за пренебрегването на несправедливостта или допускането да бъдем контролирани и превръщани в жертви. Истинското приемане е активно, позитивно и отстояващо — съзидателен ангажимент да цениш и да използваш всяка ситуация.

– Не мога да претендирам, че истински оценявам по достойнство проблеми като грипа, спуканите гуми и други подобни неща — отговорих аз.

– Този закон не означава да претендираш каквото и да било или да отричаш истинските си чувства, а да ги трансформираш. Ти се научаваш да приемаш всичко, променяйки гледната си точка. — Жената маг закрачи, сякаш търсеше верните думи. — Погледни на нещата така. Да речем, че си атлет и се случи треньорът да ти даде ден почивка, а на другия да те подложи на изтощителна тренировка. Ти можеш да приемеш този факт и дори да го оцениш положително – като част от спортната си подготовка. Е, добре, същото важи и за ежедневния ти живот. Духът е твоят треньор, Страннико, а животът е обучението ти. И така, питам те: защо не видиш спуканата гума и грипа като съществена част от познанието и развитието си?

– Е, сигурно и така може да се погледне на нещата. Но никога не съм си представял, че мога да отстъпя пред една спукана гума — пошегувах се аз.

Жената мъдрец се усмихна и обясни:

– Най-дълбокият смисъл на този закон е да се отдадеш на мига, да приемеш онова, което се случва, включително и начина, по който реагираш на него. Той изисква от теб да приемаш не само успехите и неуспехите в живота си, но и самия себе си — своето тяло, мисли и чувства.

– Да не искаш да кажеш, че веднъж щом приема себе си и се отдам на онова, което се случва, животът ще стане по-лесен?

– Животът ще продължи да носи изпитания и предизвикателства — каза тя. — Но ако запазиш спокойствието в живота си, дори и трудностите ще имат своята приятна страна и ще ти се струват като мъчна игра или като решаването на ребус.

– Не мога да се освободя от усещането, че всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

– Всичко е по-лесно да се каже, отколкото да се направи! — отговори тя. — Затова прави нещата постепенно. Когато имаш някакво незначително разногласие с някого, погледни през неговите очи и виж какво ще се случи. Не обръщай внимание на малките огорчения. Следвай заръката на Епиктет, гръцкият мъдрец, който съветвал учениците си така: „Научете се да приемате с радост всичко онова, което се случва.“

– От всички закони, които научих, този ми се струва най-труден — рекох аз. — Оставам с впечатлението, че трябва да се отрека от част от себе си — от своите копнежи, ценности и предпочитания.

Лицето на жената маг се озари от някаква особена светлина, когато ми отговори:

– Законът на Приемането почита светостта на всяка душа и нейната индивидуална Божествена искра. Не е нужно да се отричаш от тези неща, Страннико, а просто да се откъснеш от рутината на пътя, по който вървиш. Отстъпването на собствената воля пред една по-висша воля не е обичайна практика — продължи тя, — защото човек иска да прави онова, което предпочита. И това е разбираемо. Но животът невинаги ни дава онова, което предпочитаме, и затова постепенно затъваме в своите пристрастия, тревоги и безсилие. Следвайки ограничената си воля, ти можеш да получиш временно удовлетворение, но не и трайно щастие. Когато видиш ясно, че животът не се свежда само до това да получаваш желаното, но и да се научиш да желаеш онова, което получаваш, тогава ще можеш да живееш в съзвучие със Закона на Приемането.

 

Законите на Духа – Дан Милман, peacefulwarrior.com

Издателство: Нова епоха – Юнивърс, novaepoha.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.