Истината не е това, което виждаш извън себе си, а това, което (не) виждаш вътре в себе си
снимка: soulwellness.nl
„Малкото аз“ се стреми да се самоутвърди, търсейки външно одобрение, външни притежания и „любов“ извън себе си. Азът, създаден от Бога, не се нуждае от нищо.
Светът, който виждаме, просто отразява нашата вътрешна отправна система – преобладаващите разбирания, желания и емоции в нашето съзнание… Първо се вглеждаме в себе си, решаваме какъв бихме искали да бъде светът извън нас и виждайки го, го превръщаме в истина. Превръщаме го в истина посредством своите интерпретации на онова, което виждаме. Ако използваме възприятията, за да оправдаем собствените си грешки – своя гняв, своите агресивни импулси или липса на любов под каквато и да било форма – ще виждаме свят на зло, разруха, злодеяния, завист и отчаяние. Трябва да се научим да прощаваме всичко това, не защото сме „добри“ и „благородни“, а защото онова, което виждаме, не е истина. Ние сме деформирали света чрез собствените си изопачени защитни механизми и затова виждаме нещо несъществуващо. Когато се научим да виждаме погрешността на своите възприятия, ние се научаваме също да виждаме отвъд тях, тоест да „прощаваме“. В същото време ние прощаваме на себе си, като виждаме отвъд собствените си изопачените представи за своята същност онова висше Аз, Което Бог е сътворил в нас, което е нашата истинска същност…
Собственото ни усещане за непринадлежност, слабост и незавършеност произтича от факта, че вярваме в „закона на недостига“, който управлява целия свят на илюзиите. От тази гледна точка, търсим у другите онова, което чувстваме, че липсва в нас самите. Всъщност това минава за любов в света на сънищата. Не може да има по-голяма грешка от това, защото любовта е неспособна да иска каквото и да било…
„Малкото аз“ се стреми да се самоутвърди, търсейки външно одобрение, външни притежания и „любов“ извън себе си. Азът, създаден от Бога, не се нуждае от нищо. Той е извечно цялостен, сигурен, обичан и обичащ. Той има нужда да сподели, а не да вземе; да се разгръща, а не да се проектира в нещо външно. Той не чувства недостиг и желае да се съедини с другите чрез взаимното преживяване на изобилието…
Възприятието е функция на тялото и по тази причина представлява ограничение на осъзнаваното. Възприятието вижда през телесните очи и чува чрез телесните уши. То провокира ограничените реакции на тялото…
Противоположното на виждането пред очите на тялото е Христовото виждане, което е израз на сила, а не на слабост, на единство, а не на разделение и на любов, а не на страх. Противоположност на това да чуваш чрез ушите на тялото е да общуваш посредством Гласа от Бога, Светия Дух, Който живее във всеки от нас. Неговият Глас изглежда далечен и труден за разбиране, защото егото, което говори от името на нищожното, разделено от Бога аз, създава впечатление, че говори много по-силно. Фактически е точно обратното. Светият Дух говори с безпогрешна яснота и непреодолимо въздействие. Никой, който не предпочита да се отъждестви с тялото, не може да остане глух за Неговите послания на освобождение и надежда, не може да не приеме с радост Христовото виждане и също така щастливо да замени с него собствената си жалка представа за себе си….
Прошката е непозната на Небето, където нуждата от нея е немислима. На този свят обаче прошката е необходима корекция за всички грешки, които сме направили. Да даряваме прошка е единственият начин да я получим, защото това отразява Небесния закон, че даряването и получаването са едно и също. Небесното Царство е естественото състояние на всички Божии Синове, каквито Бог ги е сътворил. Такава е тяхната реалност завинаги. Тя не се е променила от това, че е била забравена. Прошката е средството да си я припомним. Мисленето на света се трансформира чрез прошката. Получилият прошка свят се превръща във врата към Небесното Царство, защото благодарение на неговата милост, ние най-сетне успяваме да си простим. Когато не държим никого заложник на вината, ние самите ставаме свободни. Когато разпознаем Христос във всички свои братя, ние започваме да чувстваме присъствието Му в самите себе си. Забравяйки всички свои погрешни представи и без нищо от миналото, което да ни дърпа назад, ние можем да си припомним Бога…
Курс на чудесата – Хелън Шукмън, wikipedia
Издателство: Виделина, videlinabook.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
