Осмелете се да изразявате гнева си!

Не бягай от гнева си и не го отричай. Осъзнай го, освободи го, преодолей го…

Гневът е потискаща емоция. Вие може да го асоциирате с насилие от детството си. Може да го асоциирате с хора, които от гняв са изгубвали самоконтрола си. Може да се страхувате, че когато се ядосате, сте грозни и околните ще ви отхвърлят. Може да смятате, че добрите хора никога не се гневят или че нямате право да се гневите на родителите, които са ви дали живот.

Гневът плаши. Възможно е да се боите, че ще унищожите някого с гнева си или че ще изгубите самоконтрол. Възможно е… да се страхувате, че ако веднъж го пуснете на свобода, после никога няма да можете да го овладеете. Тези страхове ни изглеждат съвсем реални, но истината е друга:

Последствията от гнева, от които се боим, ще станат реалност, не ако освободим гнева си, а ако го потискаме!

Когато потискате гнева си, вие изпадате в депресия или ставате язвителни и хората ще ви отхвърлят по същия начин, по който ще го сторят, ако изявите открито гнева си. Потиснатият гняв е непредсказуем — той може да изригне всеки момент и тогава е неконтролируем. Неконтролируемият гняв винаги е разрушителен, особено когато се е трупал дълго време в подсъзнанието…

Начините за справяне с гнева са няколко: потискане на гнева и изпадане в депресия или физическо разболяване; трансформиране на гнева в страдание или мъченичество; притъпяване на гнева с алкохол, наркотици, храна и секс; избухване при всеки удобен повод и позволяване на гнева да ви превърне във вечно напрегната, недоволна, подозрителна и враждебно настроена личност.

За съжаление повечето от нас разчитат на тези стари, познати и безрезултатни методи за справяне с гнева… Има много по-успешни начини за канализиране на гнева, които ще ви помогнат да определите себе си и собствените си граници.

Ще ви запозная с някои нови и резултатни начини за справяне с гнева:

1. Позволете си да бъдете гневни, без да осъждате по никакъв начин чувствата си. Гневът също е емоция като радостта и страха. Той не е нито лош, нито добър — той просто е емоция, която ви е присъща и е част от всичко онова, което ви прави човек. Гневът е сигнал, който ви казва нещо много важно — че някой е потъпкал правата ви, че някой ви е обидил или използвал, че потребностите ви са останали неудовлетворени. Гневът винаги означава, че нещо трябва да се промени.
2. Излейте гнева си. Удряйте възглавници, крещете на снимките на хората, които са ви разгневили, провеждайте въображаеми диалози с тях, докато сте сами у дома или в колата. Изразът на гняв не означава непременно да нападнете или да обидите някого — разговаряйте с най-близките си хора за това колко сте гневни. Ще се справите с гнева си, само когато го излеете.
3. Увеличете физическата си активност. Физическият израз на гнева сваля напрежението в тялото. Ако нямате възможност да играете тенис, да бягате или да карате велосипед, подредете гардеробите си или се запишете на курс по танци. Физическата активност увеличава отделянето на ендорфини — биохимични вещества, които подобряват самочувствието. Ще откриете, че изразеният гняв увеличава енергията и продуктивността ви. Нищо не уморява така, както потисканият гняв.
4. Не използвайте гнева като повод за затвърдяване на негативната представа за себе си. Това, че се гневите, не означава, че сте лош човек. Вината, че сте изпитали гняв, е нещо нормално, особено когато е насочен към родителите ви. Кажете на глас: „Гневен съм. Имам право да съм гневен. Ако вината е цената да се справя с този гняв, то в нея няма нищо лошо. Това не означава, че съм лош.“
5. Използвайте гнева си като източник на самоопределение. Той ще ви помогне да разберете какво сте готови да понесете и какво не в отношенията с родителите си. Той ще ви помогне да определите границите и ограниченията си. Той ще ви освободи от старите модели на подчинение, отстъпление и страх от неодобрение. Гневът ще пренасочи енергията ви от обречената битка да промените родителите си към промяна във вас самите. Променете: „Гневен съм, защото баща ми не ме оставя да живея собствения си живот“ в: „Повече няма да позволя на баща ми да ме контролира и обижда“…

Гневът се овладява трудно и бавно. Проблемът е особено сериозен при жените, защото обществените традиции повеляват те да не изразяват гняв. Жената може да плаче, да скърби, да изпада в депресия и да отстъпва, но не и да се гневи. Резултатът е, че много жени се обвързват с партньори, които да изразяват гнева им вместо тях. Така те отстъпват другиму правото си на гняв. За съжаление мъжете, които нямат задръжки при изразяването на гнева си, нерядко са властни и склонни към насилие.

Успешното справяне с гнева е жизненоважно за душевното и физическото здраве. След като осъзнаете гнева си, може да се почувствате потресени и виновни. Имайте търпение и не избързвайте. Гневът няма да трае вечно. Единствените хора, които се гневят вечно, са онези, които не признават гнева си или го използват, за да властват над околните, като ги плашат.

Гневът е нормална човешка реакция при лошо отношение.

 

Отровните родители – Сюзън Форуърд, susanforward.com, Крейг Бък, craigfaustusbuck.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.