Всяко събитие и всеки човек ни носят урок!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси

                                                                             снимка: w-dog.net

Всяко събитие, всяка ситуация, всяко предизвикателство, всяка възможност, всяка емоция, всяко желание, всеки страх, всеки човек, който срещаме, всяка дума, която чуваме, идват с идеалната цел да ни помогнат да се учим и да израстване.

Светът не е изпълнен с произволни, безсмислени събития. Всеки аспект от нашата физическа реалност е богат на значение и смисъл – дори националните и международни новини, които „случайно“ дочуваме, или откъслечните разговори, които достигат до ушите ни. Освен това, ако се научим да се „вслушваме в шепота“, няма да бъде нужно нашият Висш Аз да ни крещи. Няма да има нужда да ни изпраща същите послания под една по-красноречива, по-очевидна (и по-неприятна) форма като болест, инциденти и други травми.

Щом веднъж се научим да виждаме външния свят като символ – като сън, който създаваме – ние наистина навлизаме във вълшебството. Наводнението в кухнята може да ни „нашепва“, че имаме неразрешена скръб или тъга. Глобата за превишена скорост може да ни напомня да „намалим“ темпото си на живот. Глобата за неправилно паркиране може да бъде предупреждение, че се вкопчваме в миналото, или знак, че „сме се застояли на едно място прекалено дълго“. Сухата плесен в мазето може да сигнализира, че имаме неразрешен проблем от детството, който вътрешно ни „яде“. Наводнението в колата може да подсказва, че „се плъзгаме по повърхността“ на своите емоции. Пожарът може да изразява противоречието между желанието за трансформация и страха от промяната, заедно с убеждението, че израстването трябва да бъде травматично…

Според мъдростта на суфите човек трябва непрестанно да „тропа на вратата на Бог“ – но така, както аз виждам нещата, Бог/Богинята тропат непрестанно на нашата врата, стига да имаме уши да чуем и очи да видим това. Всяко събитие, всяка ситуация, всяко предизвикателство, всяка възможност, всяка емоция, всяко желание, всеки страх, всеки човек, който срещаме, всяка дума, която чуваме, идват с идеалната цел да ни помогнат да се учим и да израстване. Всичко е наш приятел. Целта на всяко нещо е да ни поведе по пътя към Дома.

Не е нужно да се учим по трудния начин. Не сме създадени, за да се борим с другите или със себе си. Можем да се учим с любов, радост, смях и лекота. Една обикновена игра на тенис например може да ви предложи уроци във връзка с баланса, самоувереността, пребиваването в настоящия момент, постигането на хармония с вашия Висш Аз, развиването на дисциплина, сътрудничеството и позитивното мислене. От друга страна, вие може да решите да научите същите уроци чрез борба и трудности в живота си.

Това не значи, че трябва да се укоряваме, ако наистина си създаваме „проблеми“ – нито трябва да се чувстваме самодоволни и надути, когато нещата в живота ни вървят добре! Един от капаните на метафизиката е убеждението, че тъй като ние сами създаваме всичко, животът трябва винаги да бъде съвършен. Ако бяхме съвършени, няма бъдем тук! Истината е, че животът често е объркан и труден за разбиране и пълен с изненади, че ние много често се чувстваме тъжни, ядосани или уплашени и че невинаги създаваме това, което искаме… – и още повече, че всичко това е „съвършено“ нормално!

 

Навлизане във вълшебството – Джил Едуардс, livingmagically.co.uk

Издателство: Аратрон,  aratron.org

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.