Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на себе си!

Прости не защото те го заслужават, а защото ти го заслужаваш. Заслужаваш да простиш и да се освободиш. От гнева към другите. И от гнева към себе си. Заслужаваш да простиш и да продължиш…

Твърде дълго прошката стоеше заключена в сърцето ми в очакване да оповестя наличието й при появата на някой, който я заслужава. Уви, смятах повечето хора за недостойни да получат моята прошка – и тъй като никой не ме молеше за нея, аз я пазех за себе си. Сега скътаната прошка покълна в сърцето ми и като развалено зърно даде горчив плод.

Време е да сложа край на това. В този момент животът ми поема към нова надежда и увереност. Аз съм един от малцината в целия свят, посветени в тайната. Знам как да превъзмогна гнева и възмущението и разбирам, че прошката има само стойност когато е подарена. Чрез опрощението аз се освобождавам от демоните на миналото, които така или иначе не са ми необходими, и поставям ново начало.

Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на тези, които не са ме молили за това.

Колко пъти съм кипвал от гняв заради думите или действията на някой, който не съзнава или не се интересува какво ми причинява! Губил съм безценни часове да си представям как му отмащавам или споря с него! Сега разбирам каква е истината за този психически тормоз. Яростта, с която съм го подхранвал, честто е била едностранна, защото хулителят почти никога не се замисля за обидата, която е нанесъл.

Отсега нататък тихомълком ще прощавам дори на онези, които не разбират, че се нуждаят от това. Дарявайки прошка, аз повече няма да се оставям на безполезните мисли. Отказвам се от горчивината. Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя на онези, които ме критикуват и обиждат несправедливо.

Всеки, който подчинява живота си на мнението на другите, е роб. Аз не съм роб…

Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на себе си!

В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализиращата си хватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.

Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице. Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото. Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.

Простих си. Животът ми започва отначало.

Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това. Ще простя на всички, които не са ме молили за това. Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат. Ще простя и на себе си!

 

Съкровищата на пътешественика – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: SkyPrint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.