Истински победител е този, който не се нуждае от победен

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: PJNaijaExpress

снимка: PJNaijaExpress.net

Който е наистина добър, не се нуждае от никой, който да му го доказва. Той няма нужда от никой, за чиято сметка да се изявява на сцената.

Замисляли ли сте се някога, защо всички ние така настървено намираме грешки на другите и с това надменно изтъкваме самите самите си? Много просто: чрез омаловажаването на другите искаме да възвеличим самите себе си. Когато казваме: „Ти отново направи това съвсем погрешно“, искаме да демонстрираме, че сме по-добрите.

По своята същност това е напълно непочтен начин да бъдем щастливи и да постигаме успехи и признание. Не смятате ли, че е така? Който е наистина добър, не се нуждае от никой, който да му го доказва. Той няма нужда от никой, за чиято сметка да се изявява на сцената. Аз смятам, че ако някой трябва да причини загуба на друг, за да се утвърди като победител, то той не може да бъде истински победител. В действителност той е зависим от губещия. Ако няма губещ, победителят не би бил никакъв победител. „Щом е така – ще попитате вероятно с любопитство, – кой тогава е истински победител?“

Истински победител е този, който не се нуждае от победен. Той се нуждае единствено от самия себе си. Който постига победа срещу себе си, не е нужно да се бори срещу някой друг. Дори не е нужно да се защитава срещу атаката на другия.

Действителните битки на ежедневния живот се разиграват на съвсем други места, които са ни познати и от които трудно можем да избягаме:

  • В семейството между съпруга и съпругата, родителите и децата, братята и сестрите.
  • В училището, където учители и ученици воюват помежду си в стремежа си кой да се наложи.
  • Във фирмата, където шефът използва подчинения срещу неговите колеги, за да извлече от тази конкуренция по-големи постижения и полза за самия себе си.
  • На телевизионния екран, където рекламата толкова дълго се натрапва на потребителя, че той най-сетне решава да купи предлагания продукт.

Ежедневната борба присъства в крайна сметка и в отношенията между държавата и гражданите, бюрократите и просителите, пациентите и лекарите, моралистите и грешниците, политиците и избирателите и т.н.

Как реагираме на тези атаки, които цял живот се сипят ежечасно върху нас като проливен дъжд? Борим се като побъркани. Защитаваме доброто си име, дори когато нямаме такова. Борим се за правата си, за своята чест, за парите си, за собствеността си и за наранената си гордост, каквото и да означава това.

Борим се, но нямаме и най-малкия шанс да победим. Защото, докато държим толкова много на понятия като „добро име“, „гордост“, „собственост“ или „чест“, винаги ще се намери някой, който ще насочи удара си точно там и с това ще ни накара да омекнем, за да ни използва за собствените си цели! Тогава не ни остава нищо друго, освен да се предадем. Дали тази вечна борба в нашия живот е променила нещо към по-добро? По-щастлив ли сте от това, че сте поставили натясно противник, колега или непокорния брачен партньор?

Със сигурност този, който иска да усвои сложното изкуство „да побеждава, без да се бори“, поема огромен риск. Целият му живот може напълно да се промени. Приятелите му биха могли да го сметнат за умопобъркан. Той би могъл да напусне работата си, да се раздели с брачния си партньор и да стане съвсем друг човек. Друг човек? Може би точно сега той ще стане човекът, който винаги е бил, без да го осъзнава. Просто е прекарал целия си досегашен живот, борейки се да бъде някой друг, а не самия себе си.

 

Как да побеждаваме, без да се борим – Йозеф Киршнер, bg.wikipedia.org

Издателство: Кибеа,  kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си