За бурите в живота ни…
Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря. – Харуки Мураками, „Кафка на плажа“
Бурите в живота ни са най-добрите ни учители. Именно те ни помагат да познаем истинската си сила. Да познаем себе си. Всяка буря, през която преминем, ни кара да вярваме повече в себе си. Учи ни на търпение. Учи ни на вяра и упорство. Учи ни да продължаваме, дори когато не знаем накъде отиваме. Но бурята прави и нещо друго – бурята събаря, разрушава и отмива ненужното в живота ни. Отмива онези неща в настоящето, които трябва да влязат в графата „минало“, но за които ние отчаяно сме се вкопчили в опит да ги впишем в графата „бъдеще“. Бурята е мъдра. Безпристрастна. Тя знае какво е най-добро за нас. Знае как да ни кали. И как да ни освободи. Затова, следващия път, когато корабът ти се люлее в бурното море, не забравяй, че целта на бурята не е да те потопи, а да те накара да смениш посоката на платната си…
Написах този текст преди няколко години, когато със семейството ми стартирахме проекта на живота ни – „МОСТ за книги“… Днес реших отново да споделя написаното тогава с вас. Да го припомня и на себе си. И с това да поставя началото на серията „Пробуждане“. Защото трудното време, през което преминаваме днес, е не просто време на криза, а време на преоценка. На преосмисляне. На пробуждане. На пробуждане за истински важното в живота ни. На пробуждане за самия живот.
Мислехме си, че гоненето на крайни срокове, жонглирането със задачи, нагърбването с нови (и ненужни) отговорности правят живота ни пълен, смислен, пълноценен… И не разбирахме, че е точно обратното. Че този бесен ритъм лишаваше от осмисленост дните ни. Крадеше от енергията ни. Унищожаваше радостта ни. Заробваше живота ни. И нас самите…
Едва когато Кризата дойде, едва когато се разклатиха устоите на познатото, на приетото за даденост,… си дадохме сметка, че нищо не е даденост. Дадохме си сметка, че нещата, които вечно отлагахме, са всъщност нещата, които трябваше да бъдат начело сред приоритетите ни. Дадохме си сметка, че живеехме,… без да живеем.
Време е да променим това. Не само заради себе си. А заради света, които искаме да оставим на децата си…