Хорхе Букай: Не ти е нужно чуждото одобрение! Нужно е само да разбереш, че си съвършен!

Трябва дa сме тези, които сме, вместо да се опитваме да приличаме на нещо, което околните искат, имат полза или предпочитат да бъдем

На 11 октомври, преди трийсет години, Учителят Ошо посрещнал новодошлите в ашрама си със следните думи:

Поздравявам Буда, който живее в теб.

Може би не го осъзнаваш или никога не си го мечтал, но ти, точно както всеки друг, си съвършен. Състоянието на Буда е ядката на съществото ти, не чакай да се случи в бъдещето, вече се е случило. Но ти дълбоко спиш, не знаеш кой си. Не трябва в никого да се превръщаш, просто трябва да го разпознаеш, към своя собствен извор да се върнеш, трябва да погледнеш в себе си. Позволи на твоето Сърце да разбере ,че ти си съвършен… Прегърнеш ли идеята, че си съвършен, че си благодатен Буда, вече имаш всичко, остава ти да сложиш всяко нещо в правилния ред. Единственото, от което имаш нужда, е малко повече СЪЗНАНИЕ. Съкровището чака, трябва само да си донесеш фенер. Когато мракът се разсее, не ще си вече просяк, а ще си Буда. Ще си владетел, ще си император. Цялото царство е за теб, само трябва да си го поискаш. Разбира се, не можеш да го сториш, ако вярваш, че си просяк. Мисълта, че си просяк, грешник и невежа, е проповядвана от толкова амвони и от толкова отдавна, че е успяла да те хипнотизира. Трябва да сложиш край на тази хипноза. И понеже искам да я разваля, започвам с този поздрав: Поздравявам Буда, който живее в теб.

Може би, както подсказва Ошо, единственото, от което се нуждаем, е да се събудим. Да осъзнаем дейстителността на това, което сме, което можем и което имаме! Също така да си дадем разрешенията, които в заблудата си просим от други или очакваме някой да ни удостои с тях, както е ставало в детството ни. Трябва да започнем от най-висшето разрешение: да сме тези, които сме, вместо да се опитваме да приличаме на нещо, което околните искат, имат полза или предпочитат да бъдем.

Другото разрешение е да защитаваме правото си да чувстваме нещата като добри или лоши според повелята на Сърцето ни, а не както обичаите или общоприетите традиции указват, че „всеки“ на наше място би чувствал. Разбира се, че всички можем да си мислим, каквото искаме и никой няма власт да го предотврати. Но това не е достатъчно. Необходимо е да се чувстваме свободни да изразим мислите си високо, без да се крием, без да понижаваме глас и без за навеждаме глава. Необходимо е и да си позволим да премълчаваме онова, което мислим и чувстваме, ако такова е желанието, преценката или решението ни. Тези основни свободи ще ни позволят да определим мястото, което искаме да заемеме в света, начина, по който предпочитаме да вадим прехраната си, както и дистанцията и близостта с околните, която желаем да поддържаме.

Само така ще разберем колко е важно да поемем истинска и пълна отговорност за съществуването си – за да позволим да се гмурнем в Живота в търсене на онова, от което вярваме, че се нуждаем, без да чакаме нечие одобрение, за да го пожелаем, нито нечие позволение, за да се сдобием с него…

 

Трите въпроса: Кой съм? Накъде отивам? С кого? – Хорхе Букай, bucay.com

Издателство: Хермес, hermesbooks.com 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.