Открий детето в себе си
Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно – диво! И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.
Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.
Да бъдем като деца! Колко пъти сте чували това? Аз лично – много. Но какво точно означава това? Да сме палави, безотговорни и смешни? Не, разбира се! Да сме чисти като деца. Да сме весели и радостни като деца. Да се радваме на живота и на превратностите му като деца. Да не очакваме нищо и просто да живеем естествено, като деца. Да обичаме безусловно като деца. Да играем играта, наречена “живот” като деца. Да не се страхуваме от бъдещето, да живеем в мисли и планове за бъдещето, а да живеем в тук и сега, като деца. Спомняте ли си какво беше това чувство? Спомняте ли си какво е да си съсредоточен единствено и само в настоящия момент, в настоящата игра, и да си толкова вглъбен, че нищо друго да няма значение, нито бъдеще, нито минало? Ето, такива трябва да бъдем, като деца.
Дневна медитация – Открий детето в себе си
Седни удобно, намести тялото си така, че да го изключиш максимално. Виж тялото си, мислено мини по всички части на тялото си и ги отпусни. Вдишай и издишай няколко пъти много дълбоко и почувствай как дишането ти се успокоява. Вдишваш-издишваш, вдишваш-издишваш… Почувствай как хладния въздух от стаята докосва кожата на лицето ти. Почувствай как клепачите ти нежно се докосват един до друг. Почувствай как горната устна докосва нежно долната устна и се усмихни лекичко с една вътрешна лека усмивка. Успокой челото, веждите и се усмихни вътрешно. Сега си представи едно дете. Виж го как играе. Виж къде играе? С какво играе? Весело ли е? Усмихва ли се? Виж това дете – ти ли си? Представи си как това дете се чувства? Какво изпитва? Опитай се да си припомниш чувствата, които са те вълнували, когато си бил малко дете и си играл. Как се чувстваш? Има ли лекота? Спомни си! Почувствай! Потопи се в това усещане! Задръж това усещане възможно най-дълго. Опитай да задържиш това усещане и да го пренесеш в ежедневието си. Когато си готов да се върнеш обратно тук и сега, преброй обратно от 10 до 1, почувствай тялото си, хладния въздух в стаята, почувствай вкуса в устата си и отвори очи.
Избраният откъс от е от книгата:
Четирите споразумения – Дон Мигел Руис, miguelruiz.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.