Поглеждайте понякога децата на какво играят…
Поглеждайте понякога децата на какво играят. Защото те играят винаги на бъдеще. – Любомир Левчев
Помните ли въпроса: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“? А помните ли мечтите, които този въпрос извикваше в умовете ви? Помните ли как фантазирахте, че ще покорявате света? И всичко изглеждаше толкова възможно, толкова реално… Защото беше. Защото Е. Всичко, за което мечтаем, е всичко, което можем да постигнем. Но само децата помнят това. Помнят го и мечтаят. Приближават се ден след ден към реализацията на най-съкровените си желания. И в същото време се отдалечават от нея. Просто защото порасват. И защото вместо гласа на сърцето си започват да се вслушват в доводите на разума. А разумът затова е разум – за да дава разумни съвети. „Никой друг не го е правил“, нашепва той. „Няма да успееш.“ „Ще си загубиш времето.“ „Ще се изложиш.“ „Безотговорно е.“ „Невъзможно е“. Доводите са безкрайни и безбройни. И рано или късно попарват като слана ентусиазма на детската мечта. Рано или късно ограбват силата ни. Рано или късно… ни превръщат във възрастни. А ако само можехме отново да гледаме на света с очите на деца. Ако можехме да вярваме в живота, в хората, в себе си, както вярвахме тогава. Ако можехме да се върнем към себе си…
Подбор и коментар: Гергана Лабова
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.