Да обичаш твърде силно – призвание или… самозаблуда?

Обикновено жените, които обичат прекалено силно, си казват често, че са се отдали на мъж, който никога не е бил обичан…

Жената, която обича прекалено силно, обикновено проявява следните характеристики:

• Задава въпроса: „Доколко ме обича (има ли нужда от мен?), а не: „Доколко аз го харесвам?“
• По-голяма част от сексуалните й контакти с него са подчинени на основната цел: „Как да го накарам да ме обича (или да изпитва нужда от мен) още повече?“
• Като се отдава на мъже, които според нея са по-нуждаещи се, тя може да прецени собственото си поведение като хаотично, но с една основна цел – да достави удоволствие на другия, не на себе си.
• Чрез секса тя манипулира или се опитва да промени партньора.
• Приема взаимното манипулиране за особено вълнуващо. Прибягва до съблазни, за да постигне своето, чувства се великолепно, когато успее, и пада духом, когато опитите й са несполучливи. Обикновено провалите я подтикват да измисля още по-големи съблазни.
• Бърка тревогата, страха, страданието с любовта и със сексуалната възбуда. Усещането за свития си на топка стомах нарича „любов“.
• Черпи възбудата си от възбудата на мъжа.
• Ако липсва предизвикателството на неосъществената връзка, се изпълва с безпокойство – не я привлича сексуално мъж, с когото не води битка, лепва му етикета „скучен“…

Въпросът – „Как e възможно толкова много да си допадаме в секса, да се чувстваме прекрасно, когато нищо друго не ни свързва на практика?“ си заслужава да бъде разгледан. Той често стои пред жените, които обичат прекалено силно под формата на секс в нещастна или безнадеждна връзка. На мнозина е втълпявано, че „добрият“ секс означава „истинска“ любов и обратно – че когато връзката като цяло не е подходяща, то и сексът не може да ни задоволи истински. Нищо по-далеч от истината за жени, които обичат прекалено силно.

Сексът в една неподходяща връзка може да се превърне в страстно, вълнуващо и покоряващо преживяване. Възможно е семейството ни или приятелите ни да се интересуват настойчиво как някой не особено привлекателен или достоен за уважение мъж е успял да ни изпълни с трепетни вълнения и силен копнеж, което не се е случвало с далеч по-приятен, по-представителен и по-достоен човек. Понякога дори е невъзможно да изразим с думи доколко сме омагьосани от бляна си да събудим всички положителни качества – любов, привързаност, внимание, почтеност и благородство, които сме уверени, че дремят у нашия любим под топлината на нашата любов.

Обикновено жените, които обичат прекалено силно, си казват често, че са се отдали на мъж, който никога не е бил обичан – нито от родителите си, нито от предишна съпруга или приятелка. За нас той е ощетен и ние с готовност се залавяме със задачата да възстановим всичко, което досега е липсвало в живота му. В известен смисъл – сценарий, подобен на приказката за Снежанка, омагьосана да спи, докато не я обикне истински някой и не развали магията с първата си целувка, но с разменени роли. Така и ние се стремим да развалим магията и освободим любимия от затвора, в който сме решили, че се намира…

Неговата емоционална студенина, гняв, униние, безразличие, жестокост, грубост, безчестие или пристрастеност според нас са признаци, че той не е бил обичан достатъчно и сме готови да изправим любовта си срещу всичките му недостатъци, грешки, провали и дори болестни състояния. Решени сме твърдо да го спасим със силата на нашата любов.

Обикновено най-сигурното за тази цел средство е сексът. Чрез всеки сексуален контакт се опитваме да го променим. Всяка наша ласка или целувка трябва да му докажат колко е значим и несравним, колко много заслужава уважение и грижи. За нас няма съмнение, че убеди ли се в любовта ни, той ще разкрие истинската си същност и ще се въплъти във всичко онова, което искаме и имаме нужда да бъде.

Обикновено всичко това предразполага към добър секс, защото сме впрегнали огромна част от енергията си, за да направим или поддържаме преживяването прекрасно. Каквото и да получаваме насреща, това ни насърчава да се стараем още повече, да се показваме любещи и още по-убедителни… „Виждаш ли колко сме близки, колко нежни можем да бъдем един към друг, колко ни е добре, когато сме заедно. Ние наистина си принадлежим.“ Сексуалният акт, който носи пълно физическо удовлетворение, може да създаде здрава спойка между двама души. Това важи с пълна сила за силно обичащата жена. Настървението в битката за любимия мъж спокойно може да спомогне за силно сексуално изживяване, което пък да я обвърже още по-силно към партньора. Както и обратно. Когато един мъж не представлява особено предизвикателство, това може да въздейства и върху секса, като го лиши от огън и страст. В случая липсва състоянието на силна възбуда от самото му присъствие и сексът няма какво да доказва, така че по-лесната и по-спокойна връзка може да изглежда и по-безинтересна. Като че ли това убеждава колко „истинска“ е любовта, когато има напрежение, борба, сърдечна болка и безкрайни вълнения.

Ето че стигнахме и до истинската любов. Макар и да изглежда трудно да се определи какво е любовта, причината според мен се крие в опита ни да съчетаем две противоположни и дори взаимоизключващи се страни на понятието любов в едно определение. По този начин колкото повече говорим за любовта, толкова повече си противоречим, и когато открием, че едната страна на любовта се сблъсква с другата, се предаваме, обзети от смут и разочарование, като решаваме, че любовта е много лично, много тайнствено и много загадъчно явление, за да получи точно определение.

Гърците са били по-умни. Използвали са две думи – eros и agape, с които разграничавали двете коренно различни преживявания, които наричаме любов…

Еros – страстната любов, е всепоглъщащ, отчаян копнеж по възлюбления, който е възприеман като различен, тайнствен, неуловим. Дълбочината на любовта се измерва със силата на обсебването от любимия човек. Малко време се отделя за други интереси, защото основната енергия се съсредоточава върху спомените от минали срещи или представата за бъдещи. Често е съпроводена с огромни пречки, които носят и страдания…

Аgape – истинската любов, е нежно приятелство, в което и двамата са поели и споделят своята отговорност. Те изповядват единодушие по основните ценности, интереси и стремежи и добросърдечно проявяват търпимост към индивидуалните си различия. Дълбочината на любовта се измерва с взаимното доверие и уважение един към друг. Взаимоотношенията им позволяват пълна свобода на изява за всеки, творчество и реализация в обществото. Радостта е основният мотив на общите им преживявания в миналото и настоящето и на плановете им за бъдещето. Всеки възприема другия като най-скъп и обичан приятел. За дълбочината на любовта им се съди и по готовността на всеки да се вгледа честно в себе си, за да спомогне за развитието на връзката и задълбочаването на интимността. С този вид любов се свързват чувството на спокойствие, сигурност, преданост, разбиране, другарство, взаимна подкрепа и удобство.

Обикновено силно обичащите жени проявяват първия вид любов, и то към неподходящ мъж... За да съществува страст, трябва да има вечна битка, преодоляване на препятствия, ненаситен копнеж, който не може да бъде задоволен. В буквалния смисъл страст означава страдание и често става така, че колкото по-голямо е страданието, толкова по-силна е страстта. Силното вълнение при страстната любовна история не съответства на умереното спокойствие на задълбочените трайни отношения и тогава жената, получила най-сетне от обекта на страстта си горещо желаното, прекратява страданията си и страстта й се изпепелява. Може би дори открива, че вече не е влюбена, защото горчиво-сладката болка е преминала…

Вълнението и предизвикателството във взаимоотношенията след обвързването могат да се поддържат не с тревоги и копнежи, а с дълбоко осмисляне на онова преживяване, което Д. X. Лорънс нарича „радостните тайнства“ между мъж и жена, обвързани един с друг. Според него може би най-добре се постига с един партньор, тъй като доверието и откровеността на обичта трябва да се съчетаят със смелостта и уязвимостта на страстта, за да се получи истинската близост. Веднъж един лекуващ се алкохолик ми каза същото с много прости и красиви думи: „Когато пиех, лягах с много жени и в повечето случаи изпитвах едно и също преживяване. Откакто престанах да пия, спя само с жена си и всеки път преживяването е различно.“

Трепетът и вълнението, породени не от това да бъдеш възбуден или да възбуждаш, а да опознаваш и да бъдеш опознат, е нещо много рядко…

 

Параноя на страстта – Робин Норууд, wikipedia

Издателство: Гуторанов&Син

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.